Изчезването на пчелите е проблем, който засяга целия свят. Морът по пчелите и синдромът на празния кошер се отрази на количеството мед, произведено тази година.
По думите на Николай Куменов, председател на Федерацията на българските пчелари, миналата година цената на едро на меда беше между 4,20-4,50 лева за килограм, а тази година е вече по 5-5,50 на едро. На дребно през 2020-а медът се продаваше по 8-10 лева, тази година килограмът върви по 10-12 лева. Т.е. поскъпнал е с около 2 лв. предаде „Телеграф“.
Фактор
Освен смъртността и мистериозното изчезване на цели пчелни семейства другият фактор, който влияе върху количествата произведен мед, е засушаването през юли месец. При суша и липса на влага пчелите събират по-малко количество нектар, посочи Куменов.
Той обаче призна, че няма точна статистика колко мед се произвежда у нас годишно. Но производството тази година със сигурност ще е по-малко. Знае се обаче колко е износът – около 15 000 тона на година. За 2021-ва точните данни още не са излезли, тъй като пчеларите още събират меда. Изнасяме предимно за Италия и Германия.
Заради масовия мор и синдрома на празния кошер над 20 000 пчелни семейства вече ги няма от общо 700 000 регистрирани.
Рекорд
Най-голяма смъртност тази пролет е отчетена в Плевенско. Там пчелите масово били натровени с пестициди заради пръсканията на земеделски култури. И докато за мора има обяснение, няма никакво обяснение за другия феномен – синдрома на празния кошер.
„Ако някой го обясни – сигурно ще вземе Нобелова награда“, казва Куменов.
Пчелите просто изчезват. И не вижда нито една пчела – нито жива, нито мъртва. Пчелите просто са излетели. Това обаче ги обрича на гладна смърт. Те излитат незнайно накъде през ранна пролет и късна есен и няма къде са съберат нектар. Имат запаси в стомасите си само за няколко дни. Още по-странното е, че вътре в кошера има както летящи, така и нелетящи, току-що родени пчели. Те развиват бързо способност да летят и… просто изчезват, казва Куменов.
Този синдром става все по-масов у нас. Първоначално се появил в Китай. После се разпространил и в САЩ, а напоследък все по-често се наблюдава и у нас. Тази година имаше случаи на хора с по 200 пчелни семейства, от които 150 изчезнали, каза Куменов. И никой не може да установи къде изчезват тези пчели.
Без подпомагане
Шефът на федерацията отново подчерта, че у нас този бранш реално не получава никакво подпомагане. А той е изключително важен, защото 70% от храната на трапезата на всеки човек се дължи на опрашителната дейност на пчелите. Други държави насърчават пчеларите с директни плащания. Лошото е, че все повече колеги започват да се отказват от пчеларството и ако се откажат доста хора, продукцията ще спадне драстично, посочи още Куменов.
Заради липсата на подпомагане засегнатите пчелари не обявяват проблема в Българската агенция по безопасност на храните, защото няма да вземат обезщетение. Единствено ако предишната година е била лоша, на пчеларите може да се отпусне помощ по де минимис, която обаче е минимална – между 3 и 7 лева на пчелно семейство. За 100 кошера ще вземеш 300 лева. На хората не им се занимава. Трябва да имаш фактура, че си продал пчелен мед, а как да имаш такъв документ, като не си добил мед, посочва Куменов.
С мора заради пестицидите е същата работа. Пчеларите сами трябва да си плащат изследванията, а една проба е няколкостотин лева. После трябва да се съдят с арендаторите и затова почти нищо не се прави.
Представят китайски за български
Китайски мед се внася у нас и се представя за български. Количеството не се знае, защото всичко е неофициално, казва Николай Куменов. Той подчертава, че българският, румънският и сръбският мед са с най-качествените и с най-добри показатели в света заради климатичните условия и голямото разнообразие на медоносна растителност. Китайският мед пък изобщо не може да се сравнява с българския като показатели. Голяма част е омешан и с глюкозо-фруктозен сироп. Но дори да е истински, пак не може да се сравнява с нашия.
Истинският се разтваря за поне минута
Как да познаем истинския мед? Единият вариант, обяснява Куменов, е като се взима капчица мед от буркана и се капва върху салфетка. Капчицата трябва да се запази и трябва да не се разтече или пък да има пръстен от влага. Ако има влага, значи водното съдържание е високо и може да има сироп. Другият начин е, като се вземе чаена лъжичка, потопи се във вода със стайна температура и се бърка. Ако се разтвори по-бързо от 30 секунди, значи не е истински. На истинския му трябва поне минута-минута и половина. Ако се разтвори бързо, значи пак може би има високо съдържание на влага и сироп. В магазина трябва да се обръща голямо внимание на надписа на етикета – трябва да пише „пчелен мед“. Всичко останало, като „пчелна наслада“ и т.н., означава, че продуктът няма нищо общо с истинския мед.
