Това сигнализира Мая Манолова поради което поиска изслушване на Йорданка Фандъкова в парламента
„Топлофикация – София“ е без подновено комплексно разрешително заради неизпълнение на изискванията за емисиите от азотен оксид, като дружеството е имало 4 години да постави пречиствателни системи, но не го е направило. В резултат от 1 октомври парното и топлата вода в София могат да бъдат спрени. Това заяви председателят на ПГ на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ Мая Манолова на брифинг в парламента, предаде Новини.бг.
Според Манолова кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков и ръководството на топлинното дружество бездействат – тя заподозря, че целта е да се заложи „мина“ в предизборната кампания.
„Крайният срок, в който трябваше да инвестират в пречиствателни съоръжения, изтече преди година – до края на юли 2020 г. Не знам на какво разчитаха, че да накарат Изпълнителната агенция по околна среда да си затвори очите и, въпреки нарушенията на българското и европейското законодателство, да им удължи комплексното разрешително“, разкри Манолова.
По думите ѝ служебният министър на околната среда е дал да се разбере, че няма как да пренебрегва неуредиците.
Нужните средства за привеждане в съответствие с нормите на системите са около 190 млн. лева, като изискването е още от 2017 г., но не е залягало в нито един общински бюджет до момента. Сега, ако тези пари се добавят към цената на парното, се очаква „тежък ценови удар върху джоба на столичани“.
Според Манолова при спиране на парното и минаване на ток на 405 000 домакинства в столицата, отоплението за един сезон ще скочи с 500 лв. на абонат – до 1152 лв., но освен това и електропреносната мрежа ще бъде под сериозно натоварване, което може да ни докара даже режим на тока.
Затова и от групата искат изслушване в парламента на кмета на София, председателя на общинския съвет и на изпълнителния директор на топлофикацията: „Топлофикация-София“ е най-голямата на Балканите, дава 72% от топлинната енергия на България. Те е част от енергийната сигурност, от критичната енергийна инфраструктура на България“.
По публикацията работи Снежина Раева
