Заместник-председателят на ИТН обяви приоритетите на ИТН в Народното събрание
Той поиска подкрепа за проектокабинета въз основа на постигнатото в отделните сфери съгласие с партиите, с които преговарят.
Филип Станев отчете, че пълно съгласие между „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и БСП има в секторите „Правосъдие“, „Икономика“, „Здравеопазване“, „Социална политика“, „Образование“ и „Земеделие“.
От парламентарната трибуна зам.-председателят на ИТН Филип Станев изброи политиките в отделните сфери, по които формациите са постигнали съгласие.
В сектор „Правосъдие“:
■ Премахване на Специализираните съдилища и прокуратури;
■ Въвеждане на работещ механизъм за предсрочното прекратяване на правомощията на Главния прокурор;
■ Реална съдебна реформа, чрез структурни промени във Висшия съдебен съвет;
■ Реформа в Прокуратурата, която да гарантира контрол върху всичките й актове, засягащи пряко интересите на гражданите;
■ Реално електронно правосъдие с цел постигане на бърз и справедлив процес.
В сектор „Икономика“:
■ Промяна на Търговския закон с цел правното обезпечаване на различните етапи във финансирането на стартиращите компании. Данъчни стимули за стартиращи малки и средни предприятия, създаващи над определен брой работни места и отговарящи на определени условия;
■ Премахване на бариерите за правене на бизнес и постигане на интегрирана и съвместима дигитална среда за обслужване на граждани и фирми през една точка. Изграждане на икономика на данните и отворените финанси. Постигане на регионална децентрализация;
■ Създаване на регионални икономически зони и намаляване фрагментацията на пазарите чрез насърчаване на конкурентноспособността;
■ Подкрепа на предприемачеството и изграждане на експортно ориентирана икономика;
■ Детайлно картографиране на местните ресурси, демографски и географски нужди
■ Стратегия за хармонично развитие и мобилна свързаност на регионите с догонващо развитие;
■ Постигане на фискална еквивалентност:
■ Привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина в съответствие с нуждитена българската икономика и улесняване на процедурата на сини карти;
■ Използване на зелени технологии за постигане на кръгова икономика.
В сектор „Здравеопазване“:
■ Реформа на модела на здравеопазване чрез приемане на нови „Закон за лечебните заведения“ и „Закон за здравното осигуряване“. Създаване на електронно здравеопазване;
■ Премахване на модела „клинични пътеки“ и замяната им с диагностично свързани групи;
В сектор „Здравеопазване“:
■ Реформа на модела на здравеопазване чрез приемане на нови „Закон за лечебните заведения“ и „Закон за здравното осигуряване“. Създаване на електронно здравеопазване;
■ Премахване на модела „клинични пътеки“ и замяната им с диагностично свързани групи;
■ Създаване на ефективно работеща доболнична (амбулаторна) помощ и общодържавна система за профилактика на социалнозначимите за България заболявалия;
■ Спешни мерки за промяна в правилата за работа на Националната здравноосигурителна каса;
■ Създаване на ефективна национална система за осигуряване на спешна помощ с включено авиационно звено;
■ Спешни мерки за подготовка не лечебните заведения за преодоляване на четвърта COVID вълна.
В сектор „Финанси“:
■ Стремеж към намаляване на бюджетния дефицит в рамките на мандата като към края му бюджетът да бъде балансиран;
■ План за капиталова подкрепа на малки и средни предприятия;
■ Въвеждане на програмно бюджетиране, базирано на анализ „Разходи – ползи“ и осигуряване на по-добра прозрачност, отчетност и проследимост на публичните средства;
■ Данъчни стимули за инвестиции в производството – освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране на печалбата на предприятията в производствени активи и възможност за ускорена амортизация;
■ Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС – 165 000 лева;
■ Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите „Плодове и Зеленчуци“ и „Биопроизводство“ за осигуряване на конкурентно предимство на българските производители;
В сектор „Социална политика“:
■ Въвеждане на необлагаем минимум за всички трудещи се и данъчни облекчения за деца;
■ Подпомагане на млади семейства (до трето дете) на работещи и осигурени родители, както и студенти-родители;
■ Преизчисляване на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот и социална подкрепа към възрастните граждани;
■ Ефективно и прозрачно управление на капиталовия пенсионен фонд, с цел повишена доходност и поетапно увеличение на процента осигуровки към втори стълб;
■ Социална подкрепа към хората с увреждания на база на техните потребности.
В сектор „Образование“:
■ Запазване и доразвиване на институционалния експертен проектен потенциал в институциите; които администрират и създават наука;
■ Ефективна интеграция на малцинствените общности в образователния процес;
■ Учредяване на специални стипендии за студенти от малцинствата:
■ Постигната договореност за въвеждане на мандатност при директорите на училища;
■ Строеж на детски градини, където е необходимо;
■ Прецизиране на текстове в Закона за висшето образование с с оглед намаляване на броя на висшите учебни заведения у нас;
■ Увеличаване на академичния обмен на учащи между страните от ЕС и Република България;
■ Обособяване на научни клъстери от образователни институции, които работят с общ академичен обмен.
В сектор „Земеделие“:
■ Създаване на условия за развитие на семейно земеделие с цел формиране и запазване на средна класа земеделски производители;
■ Реформиране на поземлените отношения с цел забавяне на концентрацията на производствен ресурс;
■ Осигуряване на възможност на браншовите организации да участват в процеса на вземане на решения относно политиките в сектор „Земеделие“;
■ Подобряване на състоянието на ветеринарно-медицинското обслужване и промяна в модела на взаимоотношенията „ветеринарен лекар – животновъд“;
■ Преструктуриране на държавните горски предприятия и насърчаване на частната инициатива в българската гора с цел дългосрочно използване на нейните ресурси. Стимулиране на биоразнообразието.
По публикацията работи:Ралица Димитрова
