Екипът на археолога доц. Деян Рабовянов е открил болярски златни наушници, инкрустирани с перли и скъпоценни камъни на хълма Трапезица във Велико Търново.
Аристократичните накити са с общо тегло около 50 грама и са изработени с изключителна прецизност, което означава, че вероятно са се ползвали от представители на висшата аристокрация в Средновековния Търновград през 14 век, каза пред журналистите в пресклуба на БТА във Велико Търново доц. Рабовянов.
Интересното е, че те, заедно със златен пръстен от същия период, са били открити в тайници на жилища, обитавани през 15 век, което е било изненадващо за екипа. Находката не е колективна. Единият наушник е открит във фуга на зид между два камъка. Той е типичен за 14 век. Според данните, с които историците разполагат от други находки, включително и от ктиторски портрети от Долна Каменица в Сърбия, се вижда, че жените от висшата аристокрация през 14 век са носели такива накити, които са поставяли върху главата си за украса.
„Странно е как тези предмети са попаднали в жилища, обитавани през 15 век“, посочи археологът. Според него, вероятно това малко скрито съкровище е било придобито от своя притежател при завладяването на Търново от османците през 1393 година като плячка. Тази находка, освен високата художествена и ювелирна стойност, има важно значение за историческата наука, защото чрез нея се поддържа хипотезата, че до Югозападната порта на крепостта е продължил да съществува малък квартал и след падането на крепостта след тримесечна обсада на средновековната столица.
„Нямаме преки данни все още, но предположенията са, че това е било население, съставено от завоевателите на Търново“, посочи Рабовянов. Той уточни, че археолозите са разкрили площ от 250 кв. м., обхващаща четири жилищни сгради и част от некропола на църква номер 22, като са открили повече от 600 различни артефакти, от които над 430 средновековни и турски монети.
В хода на проучването е било открито и жилище от къснобронзовата епоха – добре запазено, което е сравнително рядко явление в Северна България и в обекти от подобен тип, посочи специалистът.
„Имаше разнообразни археологически ситуации, включително открито малко керамично гърне с три яйца в него, поставено в пода на жилището по време на строителството му – пример за средвновековни магически ритуали“, посочи Рабовянов и припомни, че подобен случай е имало при разкопките през минали години.
Той уточни, че това е дванайсетият поред археологически сезон, в който се проучва тази най-видима за посетителите част от втората по големина средновековна крепост в Търновград.
Финансирането от Министерството на културата за този сектор е било 35 хиляди лева, които са използвани и за полева консервация на обекта. Находките ще бъдат включени в традиционната годишна изложба на Националния археологически музей в края на годината.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
