В Германия и други страни смятат времето в което работника седи на разположение за да гледа друг човек. Българка спечели дело в което съдът определи, че ѝ се полага заплащане и за времето, в което тя не работи активно, а е на разположение
Българка, която гледа възрастен човек в Германия, спечели знаково дело. Съдът определи, че ѝ се полага заплащане и за времето, в което тя не работи активно, а е на разположение, пише „Дойче Веле“.
Как плащат в някои европейски страни?
Изабела Марчинек знае от личен опит: “Полските болногледачи бягат от Германия към Швейцария”. Липсата на почивка и неплатените извънредни часове в Германия са част от ежедневието. В Швейцария Марчинек се грижи за 93-годишна жена, а уговореното време от 42 часа на седмица се спазва.
Добрите условия, в които Изабела Марничек работи, са резултат от едно знаково съдебно дело, спечелено през 2015 година от полска болногледачка. Работодателят ѝ тогава бил осъден да ѝ плати 13 000 швейцарски франка за извънредния труд.
Едно дело в Германия също вече е на път да промени бранша. На 24 юни 2021 година Федералният трудов съд реши, че работещите в тази сфера, а те са предимно жени от Източна Европа, трябва да получават поне минимално заплащане и за часовете, в които не са активно заети с работа, но са на разположение. Голяма част от тях живеят в дома на възрастните хора, за които се грижат, и трябва да са готови да реагират по всяко време. Казусът засяга между 100 000 и 300 000 германски семейства, в които има възрастни и болни хора.
Как е в Швейцария?
След съдебното решение през 2015 година швейцарските власти разработиха стандартизиран трудов договор за бранша. Той регулира работното време: 44 часа седмично, право на почивка – един пълен и още един половин работен ден на седмица, както и заплащането за допълнителните часове, в които болногледачите трябва да са на разположение през нощта – от 25 до 50 процента от почасовото заплащане, в зависимост от състоянието на човека, за когото се грижат.
Отделните кантони обаче са отговорни за прилагането на този стандартизиран трудов договор, а част от тях не са приели новите правила, казва Елвира Вигерс от синдиката vpod. През последните няколко години около десет други съдебни дела засилиха обществения интерес и информираност за сектора. Но все още има много проблеми, каза Вигерс, например с неплатени извънредни часове. „В края на краищата се наложи разбирането, че готовността за реакция по всяко време трябва да бъде възнаградена“, казва тя.
Семействата, които се възползват от услугите на болногледачи в Швейцария, плащат повече, отколкото тези в Германия. Само таксата за посредническите фирми е между 3800 и 6700 евро. В Швейцария, където стандартът на живот е по-висок от този в Германия, заплатите на болногледачите също са по-добри – те получават между 2100 и 2400 евро чисти пари.
Изабела Марчинек е наета без посредническа фирма. “През първите два месеца в Швейцария снимах списъка с часовете, в които съм работила, и ги пращах по мейл на властите”, разказва 58-годишната полякиня.
В Австрия болногледачите са самонаети лица
Болногледачите в частните домове в Австрия са около 60 000. След като беше приет Законът за болногледачите през 2007 година, почти всички в този бранш работят като самоосигуряващи се лица. Понастоящем болногледачите в частните домове са осигурени и регистрирани, но като самонаети лица те нямат право на заплащане за извънреден труд или за време, в което са на разположение.
Работните места се осигуряват чрез посреднически агенции, които имат твърде голяма власт и определят заплащането. Дневните ставки за болногледачи варират между 50 и 80 евро бруто. За гледане на възрастни хора се плащат от 2400 до 3000 евро на месец. Семействата получават финансова подкрепа от държавата, ако доходите на лицата, които имат нужда от подобна услуга, са прекалено ниски.
В Германия често разглеждат австрийския модел като пример. “Грижите в домашни условия в повечето случаи не са възможни с класически трудови договори“, казва Даниел Шльор от Обединението на болногледачите. “Нашата правна система в момента не предлага решение за хората, които живеят и работят на едно и също място. Спешно имаме нужда от алтернатива, подобна на тази в Австрия“, смята той.
Но според Волфганг Мацал, който е професор по трудово и социално право във Виенския университет, австрийският модел не може да служи за подражание. Ако следваш нечии нареждания, “значи си служител, а не предприемач“, обяснява Мацал, цитирайки съответното решение на австрийския Върховен съд от 2011 година. „Намирам за скандално, че решение на Върховния съд по този въпрос чисто и просто се игнорира“, казва още той.
Браншът се възползва от различния стандарт на живот в Европа
Все още на много места в Европа услугите за гледане на възрастни и болни хора се базират на разликите в заплащането на отделните държави. И търсенето се насочва към все по-бедни страни: “Първо имаше жени от Чехия и Полша, след това румънки и българки, а сега вече се търси персонал от Молдова и Украйна“, разказват познавачи на бранша.
