Днес се навършват 50 години от катастрофата с Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, които загинаха в прохода Витиня, след като колата им се удари в камион ЗИЛ.
Двамата, плюс трети пътник на задната седалка, загиват на място, почти напълно обгорени. За катастрофата и погребението на двете легенди се знае всичко. Счита се, поклонението на “Герена” е посетено от почти половин милион души.
Властта изпада в паника, тъй като заради трагедията с футболистите никой не обръща внимание на смъртта на тримата съветски космонавти същия ден.
Фотографът Петра Атанасова от Пазарджик е единствената, която прави снимки на трагедията. Така се случва, че МВР използва нейните снимки в делото. Уникалните кадри са запечатали минутите след трагедията.
“Връщах се от командировка в Плевен с такси, когато в далечината на прохода Витиня се видя пушек. Шофьорът каза, че има катастрофа и спря. Бяхме втората или третата кола. В този момент видях пламъци, които излизаха от една кола, която се беше блъснала в камион. Дойдоха някакви хора от близката бензиностанция и казаха, че Георги Аспарухов-Гунди е катастрофирал. Изведнъж избухна резервоар и всичко бе обхванато от още по-големи пламъци. Взех си фотоапарата и започнах да снимам”, разказва Петра пред „Монитор“ през 2015 г.
Тя прави няколко кадъра, когато на мястото пристига милиция и приканва всички да се отдръпнат. Минути по-късно обаче се оказва, че милиционерският фотограф е забравил да си вземе филми и няма кадри, за да заснеме произшествието. Сещат се, че някаква жена е снимала допреди малко и я викат отново край догарящата кола на Аспарухов.
“Направих 22 кадъра от катастрофата. Оригиналният филм все още си е у мен. Първоначално снимах от страната на бензиностанцията. След като пожарникарите пристигнаха и угасиха пламъците, започнах да снимам и овъглените тела. Виждаше се оголеният череп на Гунди. Върху скелета на Котков бяха останали необгорени части от карираното му сако. На третия човек в колата, по-късно разбрах, че е военен, когото качили случайно на автостоп, се виждаше само единият крак. Гледката беше страшна. Шофьорът на камиона седеше отстрани и се беше хванал за главата, сякаш го бе обзела лудост”, връща се в спомените си Петра Атанасова.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
