„РОДОЛЮБИВА ВАРНА. Хроника 1878 – 1944 г.“ от Стоян Райчевски. На 11 юни в Артсалон на Радио Варна се състоя представяне на ново изследване за историята на Варна през годините след Освобождението до деветосептемврийските събития през 1944 г.
Изданието е по проект на сдружение ГЕУМ, съфинансиран чрез Фонд „Култура“ към Община Варна. Книгата е дело на издателство „Данграфик“, Даниела Василева представи автора и неговото изследване. Стоян Райчевски е български публицист, историк, етнограф и общественик. Автор е на десетки книги като: „Българинът и морето”, „Беломорска България”, „Санстефанският договор”, „Долу Ньой! 1919“, „Крайовската спогодба”, „Нишавските българи”, „Царибродските българи”, „Българи и евреи през вековете”, „Българите мохамедани”; „Източна Тракия”, „Странджа”, „Родопите”, „Крайбрежна Стара планина”; шесттомната поредица „Бежанци” за българските бежанци от Тракия, Македония, Добруджа Мала Азия и Западните покрайнини; четиритомната поредица „Българите в световните хроники” (1912-1948 г.) и др.
Стоян Райчевски е сред най-очакваните с интерес участници в националната конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“ във Варна, която през тази година има своето юбилейно 25-то издание.
В предговора на книгата авторът прави задълбочен обзор върху обществено-икономическото и културно развитие на Варна през Възраждането, като специално място е отделено на борбите на варненци за църковна независимост и създаване на български училища. Хронологията проследява създаването на първия временен Градски съвет на 23 окт. 1878 г., на първия Окръжен съд на 24 окт. 1878 г., изборите за първи редовен Градски съвет през ноември 1878 г. и изграждането на институциите в града, градска библиотека, исторически музей, висши училища и т.н. Срещаме се с множество видни варненски личности – политици, архитекти, културни дейци, духовни водачи, създатели на промишленото и транспортно развитие на града, допринесли за издигането му като важен център на картата на България.
Подробните автентични описания на събитията от живота на варненци през период от няколко десетилетия рисуват една уникална картина за развитието на града. Особено ценна е информацията за началото на многобройните инициативи, поставили основата за изграждането на Варна като значим транспортен, промишлен и културен център. Очертават се и най-значимите личности, допринесли за неговия просперитет. Прави впечатление широката ангажираност на варненското общество към съдбата на бежанците от Тракия и Македония след трагичните за България войни в началото на ХХ век. Създават се сдружения в подкрепа на прокудените от родните си места българи, изгражда се Тракийски дом, Македонски дом. Варненци организира множество благотворителни инициативи в тяхна подкрепа.
В броя си от 10 ноември 1939 г., в-к ”Варненски кореняк” повдига отново и този път много настоятелно въпроса за написването на една цялостна история на гр. Варна. Този въпрос е бил повдиган вече няколко пъти сред разни среди, но още не е решен, „защото не е лесна работа да се напише научно издържана история на почти три хиляди годишна история на град с толкова повратна съдба… От дружество „Варненски кореняк” признават, че „задачата е много мъчна и изисква много време, но е постижима, благородна и от голямо значение за града” и уверяват, че изцяло горещо ще подкрепят дейността на Комисията за написване на история на гр. Варна.
Книгата на Райчевски осъществява в голяма степен идеята на будните варненци от миналия век. Изследването отразява всички важни събития от обществено-политическия, икономическия и културния живот на Варна от Освобождението до 1944 г. след задълбочено проучване на голямо количество документи, публикации и изследвания. Авторът посочва внушителен брой библиографски източници и архивни фондове, въз основа на които представя историческата хронология. Това прави книгата особено ценен книжовен извор, който ще бъде полезен за бъдещите изследователи на миналото на Варненския регион.
