Остра реакция отстрана на камарата на следователите. Обединена позиция, с която сезират европейските институции за предприетите действия на парламента.
Камарата на следователите в България (КСБ) изпрати становище до Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Великобритания, в което изказва категорично мнение, че чрез внесените предложения за законодателни изменения и изменението и допълнението на Конституцията, са недопустим опит за влияние върху независимостта на съдебната власт.
„Вносителите на законопроектите от политическата формация „Демократична България“ са допуснали съзнателно в предложените разпоредби да бъде включена и такава, която е присъствала в отменената вече социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971 г. По – конкретно става въпрос за реда за избор на главен прокурор, като внесеният законопроект предвижда, че „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание…“. По аналогичен начин се е извършвал изборът на главен прокурор съгласно Конституцията от 1971 г., което поставя под сериозен въпрос дали в действителност той би бил независим, при положение, че се излъчва от Народното събрание, който по своя характер е и политически орган. Подобно разбиране противоречи и на решение № 3/2003 г. на Конституционния съд. От тази коалиция многократно са били правени опити за оказване на политическо въздействие върху независимостта на съдебната власт, включително и чрез искания за лустрация на магистрати“, се казва в становището на КСБ.
Съсловната организация посочва, че политическа намеса в съдебната власт, в частност – в работата на прокуратурата, които предвиждат, че министърът на правосъдието би имал правната възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи, също нарушава принципа на разделение на властите. По този начин се създават условия за възникване на зависимости между представители на изпълнителната и съдебната власт, които да са политически мотивирани. Според КСБ кариерното развитие на магистратите би следвало да се определя единствено от колективен кадрови орган, в чийто състав присъстват единствено представители на професионалната общност, които именно познават най-добре спецификата на конкретната длъжност и не са обвързани с конкретна политическа сила.
„Бяха внесени и предложения за изменения и в Закона за съдебната власт, като част от тях също намираме, че биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност. Това според нас също е в разрез с основни принципи на функционирането на съдебната власт не само в Република България, но и като цяло в континенталните правни системи, тъй като политическата принадлежност на конкретен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно убеждение по конкретно производство, а с това и да предреши неговия изход, без непременно той да е бил съобразен със закона и доказателствата по делото.“, пише още в становището на Камарата на следователите.
По отношение на предложението за изменение на Наказателния кодекс, което касае закриване на специализираните структури, КСБ са категорични, че от такава промяна полза ще извлекат лица, които са подсъдими и обвиняеми по дела, водени от специализираните съдилища и прокуратури .
Въпреки краткия си период на съществуване, те постигнаха много сериозни резултати. Бяха повдигнати обвинения спрямо действащи министри, заместник министри за престъпления по служба, действащи народни представители, председатели на държавни агенции, висши служители на МВР, ангажирани с противодействие на наркотрафика, кметове на общини и райони и други.
“В края на 2019 г. е отчетено, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е „замразила“ имущество на стойност около 3 млрд. лв. и в това число не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха образувани през изминалата година. Следва да се има предвид, че Специализираният наказателен съд разгледа на първа инстанция и едно от най-значимите дела за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012 г., и постанови най-тежките наказания, предвидени в Наказателния кодекс, спрямо участниците – доживотен затвор без право на замяна. В предметната компетентност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018 г., във връзка с осъществявана на територията на страната разузнавателна дейност, са били обявени за persona non grata 8 /осем/ лица – граждани на Руската федерация. С измененията на НПК от 22.10.2019 г. беше предвидено, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд като първа инстанция и предложените законодателни изменения биха блокирали нейното функциониране в Република България“, се посочва още в становището на следователите.
В заключение Камарана на следователти посочва и като положителен фактa, че част от делата бяха отбелязани в последните мониторингови доклади за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. и 2019 г., както и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за необходимостта от съществуването на специализираните органи на съдебната власт е направена и в Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България , извършен през 2016 г. от Службата за подкрепа на структурните реформи.
