Първи май е. На този ден отбелязваме един интересен празник. Ден на труда. За някои той може да звучи архаично, но други го празнуват с удоволствие.
Денят е един от официалните празници в България. За първи път опит за честване на 1 май у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. 1 май е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
И след края на комунистическия режим през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 в. и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима.
На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.