Десетки фирми в България са получили фалшиви пратки през последните седмици без да са ги поръчвали и без да знаят за тях. По този начин измамници събират пари чрез наложен платеж, като пратките се доставят до адреса на фирмата, а подателите са мними консултанти.
За това сигнализират зрители на NOVA, получили неочаквани колети през последния месец.
На бележката върху неочаквания колет обикновено са изписани имената на консултантски фирми или на големи онлайн търговци. За да разберат обаче какво има в тях служителите трябва да платят наложен платеж, а опция за преглед и тест няма. Сумите са от десетки до няколкостотин лева.
В средата на март в счетоводната кантора, която ръководи, Марин Бъчваров получава неочаквана пратка.
„Пристига куриер с плик, адресиран до управителя на фирмата, която аз представлявам. Взех документите, за да видя кой е адресантът, като куриерът ми каза, че за да отворя пратката е необходимо да я заплатя предварително, което мен много ме изненада”, обясни Бъчваров.
Пратката била с наложен платеж и без право на преглед и тест. На етикета на плика, който получил, пишело, че това са документи по мярката 60/40. Името на организацията, която ги изпращала обаче, не била позната на Марин Бъчваров.
„Беше изписано, че са по закон, който е за финансирането в момента и че съм длъжен да предоставя тази информация. Помолих куриера да се обадим на адресанта, който ми изпраща документите. В разговор с него той се държа доста грубо и каза, че сме длъжни по закон да приемем тези документи, защото участваме в кандидатстване по програми 60/40”, добави Марин Бъчваров.
След това комуникацията с изпращача прекъсва. Само това, че лично получил плика – спасява Марин от плащането на наложен платеж за пратка с неясно съдържание и непознат подател. Според него именно на това разчитат и изпращачите.
Сигналите от „ужилени” фирми по същата схема във форумите в интернет са десетки. Всичките получавали неочаквани пратки. Какво има в пликовете се разбирало, само ако платят наложения платеж.
Според Комисията за защита на потребителите става дума за класическа измама.
„На първо място се спекулира с доверието на хората, че те биха приели нещо и ако бъде представена тази информация по достатъчно „достоверен” начин – биха предприели действия по заплащане на определени суми, за да получат нещо насреща. Много често то е едно нищо, на практика”, каза Димитър Маргаритов от КЗП.
През последните дни фирми сигнализират и за нов вариант на схемата – при който отново идват нечакани пратки до техния адрес с наложен платеж. Този път обаче се използват имена, близки до тези на големи онлайн търговци. И така опитват да заблудят потенциалните си жертви да платят за празни кутии.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
