История за различните: След отказа на над 20 семейства, самотен баща осинови дете със синдром на Даун

184

Голямо сърце се иска, за да осиновиш дете. Още по-голямо е необходимо, за да приемеш „различно“ дете като свое. Така един хомосексуален мъж с голямо сърце е направил света по-добро място за малката Алба, която е със Синдром на даун.

Лука Трапанезе представи осиновената си дъщеря Алба в ефира на предаването „120 минути“ по bTV.

Преди 4 години в болница в Неапол едно момиченце поема първата си глътка въздух. Наричат я Алба. Тя е по-специална, защото е със Синдром на Даун. Но заради това, че е специална, родната ѝ майка я изоставя. Така Алба започва да чака своя нов родител, но десетки двойки отказват да я осиновят заради това, че е специална.

Преди 4 години в Неапол един 41-годишен мъж мечтае да стане баща на „различно” дете, защото през целия си живот самият Лука бил смятан за „различен” – заради това, че е хомосексуален.

Така, животът среща Лука и Алба, за да ги превърне в едно „различно”, но истинско семейство, което разбива стереотипи и ни показва, че щастието е възможно там, където има любов.

Това е първият подобен случай в Италия, защото според италианския закон неженен мъж не може да осинови дете. Съществува обаче един 44-ти член в закона, според който несемейните имат право да осиновят дете в много специални случаи и така се е появил специалният случай – Алба. Никое семейство не я е искало и затова съдът е направил изключение за Лука, разказва самият той.

Той споделя, че прегърнал Алба за първи път, когато отишъл в болницата да я вземе:

„Беше се родила преди 30 дни и лежеше в едно детско легълце. Сестрите ми я дадоха в ръцете и ми казаха да я преоблека“.

Според Лука, уврежданията не са недостатък, не са минус, а напротив – те могат да се превърнат във възможност. Той е искал да бъде баща на дете с увреждане. А за това си има обяснение. Когато е бил на 14 г., Лука губи своя най-добър приятел от рак. Това променя живота му и оттогава той е посветен на бедните, онеправданите и различните. Затова идването на Алба в живота на Лука е повече от нормално.

„Аз мисля, че всичко е резултат от това, че от малък живея в света на различните и на хората със заболявания. Работил съм в Африка, придружавал съм болни хора до Лурд. Имам асоциация, която се занимава с хора с увреждания. Възпитан съм да ги уважавам, да им помагам. Така че, за мен човекът с увреждания е преди всичко… Човек“, казва Лука.

Лука споделя, че в Италия отглеждането на дете с увреждането е изключително трудно, защото държавата я няма. Според него отказът на над 20 семейства да осиновят Алба е по-скоро отказ на обществото. Той все пак признава, че изпитва трудности при отглеждането на дъщеря си, но за нищо на света на би искал да я променя. За него тя е съвършена.

Вече 4 години продължава общият път на Алба и Лука. На едно дете, което получи дом и баща и на един мъж, който сбъдна мечтата си да има дъщеря.

Историята на Лука и на Алба е история за доброто. За чистото сърце и за детската усмивка. Учи ни, че ако си подал ръка на другия, не си живял напразно. Че е нужна смелост да покажеш на света, „че си различен“. И голямо сърце, за да посветиш живота си на беззащитния. И, че в крайна сметка, едно семейство е истинско семейство, когато е създадено с любов.

По публикацията работи: Мариела Анастасова