Български учени планират да започнат производството на препарати срещу Covid-19, които да са на основата на антитела, добити от коластра от животни. Заложено е препаратите да се прилагат локално върху лигавицата на устната и носната кухина. Това съобщи за БТА доц. д-р Волфанг Люпке.
Основната съставка на лекарствата ще се добива от коластрата на кози, които ще бъдат ваксинирани срещу COVID-19. Произведените в организма на животните антитела ще преминат от кръвта в млякото във вимето, а производството ще отнема около три седмици.
“Отделните фази ще се контролират от сертифицирана лаборатория, каквато е тази на Института по микробиология към БАН. Производството им няма да е скъпо”, обясни Люпке.
Според Люпке в момента нещата в медицината са на ниво симптоматично и медикаментозно лечение, насочени обаче не срещу самия вирус, а срещу последствията от него.
„Това не е начинът, защото вирусните заболявания се лекуват целенасочено или с антивирусни препарати, или с антитела, а ваксините се прилагат профилактично и в случая са най-ефикасни, ако имитират естествената инфекция“, допълни той.
По думите на изследователя разработването на препарати за имунизация е добра, но недостатъчна стъпка за борба с COVID-19.
Според него ваксинацията може да се прилага само за профилактика при здрави хора, а при болни и при застрашения медицински персонал е най-удачно да се прилагат антитела.
„Това заболяване е специфично, защото засяга лигавиците на дихателния и храносмилателния апарат“, пояснява той.
По думите му е типично за коронавирусите да атакуват епителните клетки на лигавиците, които са от решаващо значение за организма.
„Когато вирусът порази дихателния апарат обмяната на кислорода се редуцира и се стига до недостиг, а когато атакува епителните клетки на чревните власинки – до диария и обезводняването на организма“, допълни ученият.
Люпке е приложил лечение с антитела, години преди да се разрази настоящата пандемия, при кучета, заразени с коронавирус, което е излекувало животните за една седмица.
„Чрез разработената технология се цели да се постигне пасивен имунитет чрез готови антитела, които отиват точно на мястото, където вирусите атакуват и неутрализират вирусните частици преди да нападат нови клетки“, добави той.
Изследователят уточни, че инжектираната ваксина не защитава организма от проникване на вируса, а предпазва само от усложненията от разпространението му, както и за изграждането на антитела в кръвта, като възпрепятства разнасянето на вируса по кръвен път от белия дроб в другите органи.
„Всичко това категорично подсказва, че е наложително обществото да продължи да се предпазва от контакти със заразоносители и да използва възможностите на пасивния имунитет“, добави той.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
