Вирусолог от БАН: Сега повече от всякога са важни всички мерки, включително и ваксинирането

107

Мутациите проф. Александрова сравнява с клоните на дърво. Вирусът не се е уморил, казва тя

„Сега повече от всякога са важни всички мерки, включително и ваксинирането, защото ние наистина се надпреварваме с вируса“. Това заяви в „Денят започва“ вирусологът проф. Радостина Александрова. Според нея причините за увеличаването на случаите със заразени в момента са комплексни.

„Първо, това, че все още нямаме колективен имунитет, тоест има хора, които са чувствителни към вируса, голяма група хора и това е в цял свят. Новите варианти, които се разпространяват доста по-успешно. И може би това, че някои от нас вече са се поуморили от мерките и т.н., но не бива да забравяме, че вирусът не се е уморил и да продължаваме да ги спазваме много стриктно“, категорична беше тя.

По отношение на британския вариант на коронавируса проф. Александрова обясни, че това е един вариант, който се е появил в края на миналата година. Първата проба, в която е установен по досегашните данни е на 20 септември, въпреки че светът го е разбрал в средата на декември, когато стана ясно, че това е един вариант, който измества останалите.

„Мутацията е всяка една промяна в генетичната информация на вируса, оттук нататък тя се предава в следващите поколения и така възниква една линия вируси, образно казано, която съдържа тази мутация, но тъй като непрекъснато възникват нови мутации, тя ще се разклони като корените на дърво, а всеки вариант притежава една съвкупност от мутации“, допълни вирусологът.

Проф. Александрова каза още, че при британския вариант има 17 мутации, за някои от които знаем какво правят, за други обаче все още нямаме информация, възможно е те да са неутрални. Едната мутация е вече известната N501Y, за която се предполага, че му помага да се разпространява и по-добре да се закачи за рецептора на клетката.

„Същата мутация я има и при бразилския, и при южноафриканския вариант. Така че те много по-добре се прикрепват към рецептора на клетката и това им помага да се разпространяват“, обясни вирусологът.

По публикацията работи Снежина Раева