Директорът на НЦЗПБ и член на Националния оперативен щаб проф. Тодор Кантарджиев и директорът на Изпълнителната агенция по лекарства Богдан Кирилов отговаряха на въпроси относно ваксинацията у нас, както и очаква ли ни нов локдаун след ръста на заразени с Covid-19 и затягането на мерките в отделни области
„Сега е време за успокояване, да се слушат фактите и да се взимат решения. По места директорите на РЗИ, съгласувайки се с Щабовете, дава мерките за всяка област, защото в различните области имаме различен брой болни. Излизат много хора, които не знаят как се взимат решенията”, обясни проф. Тодор Кантарджиев – директор на НЦЗПБ и член на Националния оперативен щаб в ефира на „Здравей, България“. Заедно с Богдан Кирилов
На въпроса предстои ли нов локдаун, инфекционистът не даде категоричен отговор, а посочи, че решението за това ще бъде съобщено на редовния брифинг на здравните власти в четвъртък от здравния министър. Относно случая с жената в Пловдив, починала след ваксинация, проф. Кантарджиев заяви, че според него и неговите колеги – смъртта и ваксинацията нямат общо.
„Патоанатомът, направи аутопсията, сподели, че са взели материали за изследване, за да видят изкарала ли е коронавирус. Жената няма тела за COVID-19. Направен е и PCR тест, изключен е коронавирус. Това е жена със съдова болест – запушване на кръвоносните съдове, основно на сърцето. При някои то е на 100%, което е смущаващо. Има данни за прекаран преди години инфаркт. Става дума за един годишен ход на запушване, можеше да се случи и без ваксинацията”, каза още той.
„Важно е да излязат резултатите, за да може по категоричен начин да представим доказателство, че няма връзка и хората да са спокойни”, добави изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарства Богдан Кирилов.
Възможно ли е да се получи АД ефект, който да предизвика сериозни последици, след поставянето на ваксината?
„Нещата се преекспонират. Винаги сме казвали, че човек, прекарал заболяването, трябва да изчака три месеца, за да се възстанови имунната му система. Аз лично смятам, че прекарването на заболяването е създаването на най-трайния и всеобхватен имунитет. Досега няма описани случаи на този ефект, но теоритично е възможно да се получи свръхреакция. Но това е много рядко и не е фатално”, обясни проф. Кантарджиев.
Има ли проблем в броя ваксини, които получаваме, заради взетите здравни решения?
„Европейската комисия сключи договор със седем фирми. Не сме отказали договор с Pfizer и Moderna. Ако беше така, сега нямаше да ваксинираме с тях. В началото се преценяваше кои фирми ще бъдат първи, оказа се, че не те, а други ги изпревариха. Слав Богу, че Европейската комисия сключи договор, защото иначе големите държави щяха да се ваксинират, а малките, като България, щяха да чакат“, обясни инфекционистът.
„В момента не се прилага само една от трите налични ваксини. С останалите продължава ваксинационният процес. Очакваме след положителни резултати от изследванията и препоръка от Европейската агенция още тази седмица да продължи ваксинационният процес и с третата. Договорите се сключват последователно. Нито една държава не е имала възможност да избира ваксини едновременно от шестте сключени договори“, добави Богдан Кирилов.
Той подчерта, че пропорционалното разпределение зависи от обема, който се договаря за съответния договор.
„България ще получи над 18 млн. дози, което ще бъде достатъчно за ваксинацията на 10 млн. души. При 6 млн. население, което подлежи на ваксинация, изключваме лицата под 16 години, ние имаме поръчани дози ваксини за 10 млн. население. Това е при положение, че в момента на заявяване на количествата, всички социологически проучвания сочиха, че желанието за ваксинация е 20-30%. Това значи, че България е осигурила многократно повече от това, което е било заявено като желание“, каза още Кирилов.
Защо държави като Малта имат повече ваксини?
„Принципите са еднакви. В споразумението, което беше сключено между ЕК и всички държави, има изрична клауза те да не водят паралелни преговори с производителите. Ако някой е водил преговори, това е в нарушение и ще понесе последиците“, обясни още Кирилов.
Четирима заразени с коронавирус след почивка в Занзибар. Дойде ли нигерийският щам в България?
„Не са заразени с нигерийския щам. Смятам, че мерките, които са въведени в момента – налаганата карантина за идващите от рискови места и места, където има много инфекции и се предполага, че би могло да има някои от новите варианти, ще бъдат достатъчни. Тези, които пристигат от тези страни, могат да се изследват, но пак ще си останат в карантина“, подчерта проф. Кантарджиев.
Тези мерки са с цел забавяне на разпространението на новите варианти на коронавируса, за да може по-голяма част от населението да бъде ваксинирана. Нигерийският вариант в момента не върлува в България, категоричен е инфекционистът.
„В момента в нашата страна е британската генетична линия. Над 1000 секвенирания имаме като данни в националния център. В област Стара Загора напремер през декември нямаме случаи, през януари имаме около 10%, в началото на февруари – 30-40%, а в края на февруари случаите са 80%. Първата област, засегната от британския варинт, е Кюстендил. Доказахме го през януари, сега почти всички заразени са с този щам“, обясни проф. Кантарджиев. Той препоръча тези, които се връщат от чужбина, да са под карантина.
Кога да очакваме първи доставки от ваксината на „Янсен“?
„От логистична гледна точка тази ваксина е изключително лесна, имаме заявени 2 млн. дози. Очакваме потвърждение от ЕК и производителя за срока на доставки. Към този момент нямаме информация дали това ще се случи в края на март или през април. Пристигнаха тази сутрин 21 060 дози от Pfizer. До края на месеца има още две доставки. Ще пристигнат и дози от ваксината на Moderna“, каза Богдан Кирилов.
По публикацията работи Снежина Раева
