Чудили ли сте се някога колко време и пари са Ви необходими, за да се превърнете от човек, следван от не повече от 1000 души в човек, с над 250 хиляди последователи в „Инстаграм“? Отговор на този въпрос дава социален експеримент, проведен от американския журналист Ник Билтън.
В документалния филм на НВО „Фалшива слава“ той избира с кастинг трима души, които мечтаят да станат известни. Залавя се да ги направи такива, купувайки им фалшиви последователи, фалшиви лайкове и коментари. До края на експеримента остава една от тях -амбициозната актриса Доминик Дрънкман.
Ето какво споделя Билтън за реалността в социалните мрежи и цената на славата онлайн в „Преди обед“.
„Решихме да направим кастинг наречен „Искате ли да сте известни?“. Бяхме шокирани колко много хора откликнаха – 5000 отговориха, стотици се явиха на място – и това само в рамките на 24 часа“, разказва Билтън.
„Една от причините хората да са толкова обсебени от известността е вярването, че тя е бърз път към успеха. Смятат че тя върви в комплект с парите и с това да имаш фенове, които те обожават“, допълва той.
„Истината е, че реалността е друга – когато работиш с истински знаменитости, разбираш, че те се чувстват клаустрофобично в собствената си известност те са нейни затворници. А останалите – тези, които се правят на известни – при тях всичкс е постановка, за която разказваме във филма“, казва Билтън.
„Просто отивате в Гугъл“ и пишете: Купи последователи и лайкове в Инстаграм, Фейсбук или Туитър. Всичко е там – плащате и готово. Мисля, че това е индустрия за милиони“, заявява той.
„Големите технологични компании не правят нищо, за да го спрат, защото нямат интерес да се види, че много от потребителите в техните платформи не са истински“, допълва Билтън.
„Мисля, че ще е нужно законодателно решение; за да бъдат принудени компаниите да направят нещо по въпроса. Или пък рекламодателите да започнат да задават въпроси. Защото сами по себе си компаниите нямат мотивацията да разрешат въпроса, който са създали“, казва той.
„Ако погледнете платформа като Инстаграм, например, която има 1 млрд. потребители, може би 400 млн. от тях са фалшиви – ботове, не са реални. Ако Инстаграм реши да се освободи от ботовете си, ще загуби половината от потребителите си – затова те нямат мотив да го направят“, допълва Билтън.
„Докато в продължение на две години работих по филма, виждах, че „истинските“ инфлуенсъри, с които се срещах, купуваха същите неща, които купувах и аз. Нещо, за което не бих подозирал, ако самият аз не се бях захванал да го правя. Мисля, че много рекламодатели нямат представа, че имат отношения с хора, които просто не са реални“, казва той.
По публикацията работи: Мариела Анастасова