Атанас Скатов, който загина след падане под връх К2 (8611 м) в планината Каракорум в Пакистан, е бил придружаван от годеницата си в експедицията. След като тялото му беше открито, при транспортирането към град Скарду, до него в хеликоптера е била любимата му. Тя го очаквала в Базов лагер (5100 м), пише Blitz.
България скърби. Намериха тялото на алпиниста Атанас Скатов
Дни по-рано Атанас и любимата му публикуваха снимки именно от Скарду, преди потеглянето нагоре в планината, наслаждавайки се на слънчевите лъчи.
Скатов трябваше да навърши 43 години след малко повече от месец – на 11 март. Той има 12-годишен син Васил от първата си съпруга. При покоряването на всеки връх Наско имаше традиция да разпъва и гордо да вее флаг с надпис „Обичам те, Васко!“. Наследникът му също е покорявал много върхове в България заедно с татко си.
Алпинисти от цял свят изказват съболезнования в социалните мрежи.
Д-р Скатов е втората жертва на К2 тази зима. Преди по-малко от месец в подножието на върха загина и Сержи Минготе, който също падна от голяма височина при слизане от Лагер 3 (7300 метра). Испанецът и Наско бяха много големи приятели.
Това е трети трагичен случай с български алпинист в последните години. През май 2018 г. Боян Петров изчезна при изкачване на Шиша Пангма, а година по-късно Иван Томов загина на връх Лхотце.
При заминаването от летище София на 20 декември, Атанас е написал следното:
„Днес започва едно ново и много специално пътешествие за мен. Зимна експедиция над 8000 метра определено е много сериозно предизвикателство, дори и да не е К2. Изключително благодарен и щастлив съм, че имам тази възможност да науча още много нови неща за зимната планина над 8000 метра, и то към единствения все още не изкачен връх през зимата на нашата планета К2, 8611 м в Каракорум, Пакистан.
Това е за мен експедиция номер 21 за последните 8 години и 14-та над 8000 метра. Но колкото и опит да имаш в планината, никога не е достатъчен. Само планината решава дали да ни допусне до върха си.
На тази експедиция се сбъдва още една моя мечта, а именно да имам близък човек на базов лагер, който да ме подкрепя и да ми помага. Така в това пътешествие се впуска заедно с мен моята приятелка. Желанието ѝ и ентусиазмът и за участието и в тази експедиция са невероятни.
Благодаря сърдечно на всички още веднъж за подкрепата и доверието. Заедно ще изкачваме върха както винаги. Позитивно мислене и силна вяра!“.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
