Втората земна „луна“ ще се доближи до планетата ни утре и „ще ни помаха за сбогом“. Астрономите я наричат 2020 SO – малък обект, който се появи в околоземна орбита на около половината от разстоянието до Луната през септември 2020 г.
Подобни временни спътници са известни като минилуни. В този случай обаче думата „луна“ е подвеждаща. През декември миналата година специалисти на НАСА установиха, че 2020 SO не е космическо тяло, а останки от ускорител на ракета от 60-те години на миналия век, използвана за лунните мисии „Сървейър“, предаде NOVA.
Our temporary mini-moon will be leaving us soon. https://t.co/zgor15ai1b
— claudia Ⓥ (@claudia_nichole) January 31, 2021
Най-близо до Земята 2020 SO се доближи на 1 декември миналата година. Утре ще е на около 220 000 км, или 58 процента от разстоянието между Земята и Луната. След това ускорителят ще се отдалечи и ще излезе изцяло от земна орбита до март 2021 г., като ще се превърне в поредния обект, орбитиращ около Слънцето.
@NASA did I accidentally snap 2020 SO, Wednesday night, when taking pic’s of the lunar halo? pic.twitter.com/AhoVPqifFO
— Komrad Projekt Faux News (@dnx_mc) January 30, 2021
Този нощ проектът „Виртуален телескоп“ в Рим ще е домакин на сбогуване с „минилуната“ онлайн.
Esta „miniluna“ se llama 2020 SO y es un pequeño objeto que entró temporalmente en la órbita de la Tierra a medio camino entre nuestro planeta y la luna en septiembre de 2020. En la imagen vemos su trayectoria en color rosa (📷Phoenix7777 – JPL/NASA) pic.twitter.com/eE4jkqMVKh
— Mar Gómez (@MarGomezH) February 1, 2021
НАСА установи, че обектът 2020 SO се е приближавал няколко пъти до Земята през десетилетията, а през 1966 г., когато е изстреляна лунната сонда „Сървейър 2“ – дори още повече. Това породи у специалистите първото съмнение, че той може да е произведен от човека. То беше потвърдено, когато беше сравнен химическият състав на обекта с този на друг ракетен ускорител в орбита от 1971 г.
По публикацията работи: Мариела Анастасова