Колебаят ли се българите относно поставянето на COVID-ваксина?

59

Продължаваща и интензивна работа ще е нужна за убеждаването на българите да се ваксинират – готовността не е ниска, но има и немалко колебание. След отминалата тежка коронавирусна есен, зимата засега като че ли е затвърдила спокойствието в обществото и паниката не е надделяла. Мерките са свършили работата си и хората явно чакат възможност за по-активен социален живот.

Това са изводите от нова вълна на бърз телефонен сондаж по въпросите на коронавируса, проведена между 6 и 8 януари сред 800 души в цялата страна, пишат gallup-international.bg.

Ако готовността за ваксиниране се оцени по тристепенна скала – с положителна и отрицателна опция и с опция „колебая се, още не съм решил“, резултатите са следните: 30% имат твърдо намерение, 23% още не са решили, а 46% не възнамеряват. Има и малък брой затрудняващи се да определят. Този подход към темата показва, че делът готови да се ваксинират не е малък на фона на обичайните сравнително ниски нива на ваксиниране у нас. Делът обаче видимо варира и вероятно ще варира в зависимост от информационния поток. Личи необходимостта от добра комуникация на процеса на ваксиниране.

Колебанието идва от несигурността в безопасността на ваксините. Сериозен за такъв тип изследвания дял от 18% не могат да определят дали те са безопасни, а 48% директно казват, че ваксините крият опасности. 34% са убедените на този етап в безопасността им. Вероятно с времето ще укрепва и чувството за сигурност.

59% намират, че удължените мерки са свършили работа. 39% са на обратното мнение. Вероятно, намаляването на случаите на коронавирус у нас кара хората да се отнасят благосклонно към мерките на властта. Те получиха подкрепа и още при обявяването си в края на ноември – защото хората се бяха изплашили от сериозния ръст на случаи към онзи момент. По-късно обаче стана ясно, че българите подкрепят и другата част от тогавашното обещание – отварянето на 21 декември. Затова и решаващ фактор за сегашната благосклонна равносметка към отминаващото удължаване е намаляването на случаите. 64% намират ефективност, 34% – не. Има и малко колебаещи се.

Дори и сега, десет месеца след първоначалната мобилизация на българите през март, останало е някакво усещане, че страната ни се справя по-добре на фона на други европейски страни. Вероятно, това е комплекс не само от усещането за ефективност на мерките, но и за тяхната либералност на фона на много други страни. 48% смятат така, а 43% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. През март обаче общественото мнение беше много по-позитивно – почти единодушно. В почти същото съотношение – 48% на 42% са отговорите дали в крайна сметка Борисов се справя или не се справя. Явно, не е надделяла паника и намаляването на случаите от началото на зимата досега е довело до запазване на известно спокойствие.

84% от отговорилите са прекарали 31 декември за близки, приятели и т.н. – в компании до десет души. 11% са били сами, малцина са били повече от десет. А само 2% признават, че всъщност са били с повече от петнайсет души. По-скоро, мерките по отношение на частните събирания са били спазени. Запазва се обаче и афинитетът към социален живот – който за момента е в немалка степен възпрепятстван.

По публикацията работи: Мариела Анастасова