Неведнъж различни специалисти са споделяли, че вирусите постоянно мутират в и повечето случаи мутацията има минимално или почти никакво значение
Mутация на коронавируса, регистрирана в Южна Великобритания, се разпространява по-бързо от досегашните варианти на COVID-19. Заради нея вече редица европейски страни спряха полетите от и до Великобритания, пише Deutsche Welle.
Твърди се, че новият щам на коронавируса е 70% по-заразен. Той обаче не е непременно по-опасен. Откриването на мутация не е нищо необичайно. В Китай още преди половин година циркулираше нов вариант на вируса. През лятото пък друг се разпространи бързо от Испания в цяла Европа. Вирусите мутират постоянно и в повечето случаи мутацията има или минимално, или никакво отражение.
Как реагира тялото на мутациите?
Човешкото тяло обикновено е в състояние да се справи самó с вирусите. То произвежда антитела, които го защитават от атаките на вирусите, създавайки му имунитет. Когато обаче причинителите на заболяването мутират, а изградените антитела са програмирани за по-стара версия на вируса, те са вече не са толкова ефективни.
Поради тази причина, например, редовно ни хваща хрема. При предишната настинка тялото ни си е създало съответните антитела, но не и такива, които да помогнат срещу мутиралия вирус.
Въпреки това няма причини за паника, защото не всяка мутация прави вируса по-опасен. Има и такива промени, които могат дори значително да го отслабят.
Как се получават мутации?
Когато човешкото тяло си изгради антитела срещу някой вирус, новият вариант на инфекцията e принуден да промени обвивката си, за да не бъде разпознат от антителата. За да оцелее, вирусът трябва да промени външните си протеини и да развие нови щамове.
За да се множат, вирусите използват една т.нар. клетка-приемник, в която проникват, и на която предават своя геном. Така клетките в тялото произвеждат милиони копия на вируса. Но при всяка от тези репродукции се получават и малки грешки в размножаването на информацията и тези грешки променят генетичния код на вируса – той мутира.
Вирусът SARS-CoV-2 като всички коронавируси е РНК-вирус, който мутира почти веднъж месечно. Тези различни варианти обясняват и защо в определени части на света вирусът предизвиква различни по тежест инфекции и защо при различните хора заразата преминава различно.
Ефективни ли са ваксините?
Великобритания стана първата западноевропейска държава, която започна широка имунизационна кампания. Но новата мутация не обезсмисля създадените наскоро ваксини. Всички тези препарати са проектирани да кодират информацията за коронавируса така, че въпреки мутацията да стимулират нашата имунна система.
За щастие, са нужни повече мутации, за да успее вирусът така да промени своите протеини, че те да могат да заобиколят нашата имунна защита. Същевременно обаче знаем, че грипните вируси, например, мутират много бързо и ваксините трябва всеки сезон да бъдат адаптирани, за да запазят ефективността си.
Следователно и ваксините срещу коронавируса навярно ще трябва да се адаптират в бъдеще. Но събраната по време на кризата информация и новосъздадените производствени капацитети ще гарантират бързото осигуряване на евтини ваксини в бъдеще.
По публикацията работи: Моника Цанкова
