Това се казва в становище на председателя на Гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова, изпратено днес, до регионалния министър във връзка с проекта на Закон за ВиК, който до 25 ноември 2020 г. е в процедура на обществено обсъждане.
Въвежда се задължително изискване за един ВиК-оператор на една област със 100% или над 51% участие на държавата в капитала му. Това означава, че добре действащи сега общински ВиК-дружества ще се одържавят, посочва Манолова в становището си.
Тя е категорична, че не е съгласна с въвеждането на три нови такси достъп до всяка ВиК-услуга – за достъп до питейна вода, канализация и за пречиствателна станция. Трите такси ще се заплащат, независимо дали се използва вода, или не. Също така те нямат таван и не е ясно колко високи ще бъдат, посочва тя.
Манолова е категорична, че създаването на независима Комисия за ВиК-услугите означава тя да гарантира, че сама ще изготвя и приема подзаконовите нормативни актове, а не да изпълнява правомощия, определени от изпълнителната власт. Манолова настоява още решения на Комисията за регулиране на ВиК, която ще определя и цената на водата, да се вземат единодушно от тримата членове, в противен случай се получава, че двама човека ще определят цените на ВиК-услугите в страната.
В същото време потребителите няма да имат право да обжалват цените, а в закона не пише колко ще струва на гражданите издръжката на тази комисия. Като административно-правен абсурд Манолова определя, че Комисията ще приема наредбите за цените и показателите за ВиК-услугите, а след това тези цени (от уж независимата Комисия) ще се одобряват от Министерския съвет.
Манолова подчертава, че в Закона за ВиК не е посочена и дефиниция на „уязвим потребител“ във връзка с получаването на „водни помощи“.
Не е ясно защо за промишлените потребители ще има индивидуални договори, за битовите няма да има, а за търговци, бюджетни предприятия и други не е ясно дали ще има, посочва още тя в становището и допълва, че Общите условия към договорите на битовите потребители трябва да са публични.
Проектът за ЗВИК е грубо посегателство срещу правата на потребителите, защото предвижда съдия изпълнители и колектори да събират вземанията от гражданите с просрочени сметки и съответно спиране на достъпа им до вода. ВиК-операторите ще разкриват дирекции за събиране на вземанията, което несъмнено ще повиши цената на водата. В чл. 96 и чл. 97 на ЗВИК се предвиждат и глоби на физически и юридически лица, но не пише кой ще издава актовете, пише още Манолова в становището до МРРБ.
По думите й особено опасно за потребителите е ВиК-операторите да изготвят петгодишни бизнес планове, в които да могат да променят цената на водата при всякакви настъпили увеличения на ценообразуващите елементи – цени на горивата, на електроенергията, МРЗ, водни количества, базови консумативи и т. н. Законът създава предпоставка за ново увеличение на цените на ВиК-услугите още преди 1 януари 2021 г. и остава с неясни цели и мотиви, категорична е Манолова.
Тя е категорична, че Законът ще предизвика освен правен хаос и хаос в етажните собствености и сметките за парно и вода. Предвижда се 24 месеца след влизането на Закона за ВиК в сила, хората да монтират индивидуални водомери и топломери на дистанционно отчитане. Ще могат ли ВиК-операторите дистанционно да отчитат данните на топлофикационните дружества на абоната и обратно остава загадка, въпреки промените в Закона за енергетиката, които ще бъдат приемани, обяснява Манолова.
Със закона не се решава и проблемът с така нареченото „общо потребление”, в това число и със справедливото преразпределение на ползваните количества между потребителите в една етажна собственост, заяви тя.
Във връзка с национализацията на общинските ВиК-дружества, Манолова днес се среща с граждани в Берковица за запазването на общинското ВиК в града.
Берковица е една от седемте общини, заедно с Брацигово, Кресна, Петрич, Сапарева баня, Струмяни и Троян, които се обявиха публично срещу новия Закон за ВиК и заложената в него норма една област да се обслужва от един ВиК-оператор. Именно Берковица беше домакин на срещата между тях.
Припомняме, че има и 6 области от 28-те, които към момента не са постигнали такава консолидация, а именно Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Монтана, Разград и Ловеч.
