Единодушно със 128 гласа „за“ Народното събрание прие на първо четене Закон за българския жестов език
Сред основните цели на закона, посочени от вносителя – Министерският съвет, са: признаване на българския жестов език за естествен самостоятелен език, осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица, прилагане на българския жестов език в системата на предучилищното и училищното образование и на висшето образование, подготовка на специалисти за обучение по български жестов език.
В Закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. За родителите на глухи или сляпо-глухи деца са определени консултации, свързани с осигуряването на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба, се посочва в доклада на комисията по труда.
Предоставена е възможност за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на глухите и сляпо-глухите деца и ученици. Уредено е право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език.
В Закона е уредена възможност за създаване на Съвет за българския жестов език с консултативни функции, който да подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език. Министерството на труда и социалната политика организира и координира дейностите, свързани с предоставяне, отчитане и финансиране на преводаческите услуги на български жестов език, които са с определен лимит, се посочва в доклада.
В доклада на комисията по здравеопазване се посочва, че глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит, както и право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър за глухи и сляпо-глухи студенти и докторанти. Извън осигурения лимит глухите и сляпо-глухите лица получават безвъзмездна преводаческа услуга и при хоспитализиране в лечебни заведения.
Също така държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление. Законът въвежда и осигуряването на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио-визуални медийни услуги.
В хода на разискванията народният представител от ГЕРБ Светлана Ангелова посочи, че над 100 хиляди български граждани ще могат да ползват българския жестов език. Тя посочи, че едва една пета от общността на сляпо-глухите лица владеят жестовия език, тъй като той не е признат досега като официален заради липсата на закон.
Тя благодари на представителите на общността, участвали в изготвянето на законопроекта и уточни, че в Комисията по труда, социалната и демографската политика вече е получено становище от 18 неправителствени организации и асоциации на сляпо-глухите лица със становище по законопроекта и увери, че техните бележки ще бъдат взети под внимание между първо и второ четене на законопроекта.
От „БСП за България“ също подкрепиха приемането на законопроекта. Георги Гьоков заяви, че единствените две държави, в които жестовият език не е признат като официален, са България и Люксембург. Той посочи, че в някои държави жестовият език е признат дори на конституционно ниво – Австрия, Португалия, Финландия. Приветстваме внасянето на този закон, каза Гьоков, цитиран от БТА.
По публикацията работи: Моника Цанкова
