Те могат да бъдат глобявани ако не сменят талоните си, а крайният срок за това изтича края на месец ноември
Бум на регистрациите на коли с газова уредба. Само за първите шест месеца на тази година броят им се е повишил с повече от 50 процента. Така до юни до пунктовете са стигнали 305 000, предава Нова тв.
Почти като всеки българин Васил също предпочита да кара немски автомобил. Наскоро е монтирал газова уредба. Сега минава през пункта за първоначална проверка на системата.
„Проверява се срокът на бутилката, как е монтирана уредбата, дали са правилно поставени тръби и маркучи. Като цяло отнема време, горе-долу, колкото един ГТП“, заяви Васил.
След проверката Васил има 3 години на разположение да мине през КАТ, за да му впишат в големия талон, че колата му е на газ.
Според инженер Георги Илиев пикът на регистрациите на коли с газови уредби се дължи на акцията на МВР от февруари. Иначе – изискването съществува още от 2014 година. Контрол на практика не е имало.
„Теоретично смятаме, че не по-малко от 300-350 000 автомобила има в България, които карат на алтернативно гориво“, твърди инж. Георги Илиев, зам.-председател на Асоциацията на българските автогаз сервизи.
А в края на ноември изтича гратисният срок, който МВР даде на шофьорите да си сменят талоните. Засега пред КАТ наплив за регистрации на газови уредби няма. Но картината може да се промени след 2 седмици, когато крайният срок наближава.
Глобата е 150 лева. Има обаче една особеност за газовите бутилки преди 2014 г.
„Всички автомобили, които имат монтирани системи преди 2014 г. нямат нужда да им се прави първоначална проверка. Те трябва да минат, през който и да е пункт за технически прегледи и да се довпише номера на бутилката в системата за ГТП“, посочва инж. Георги Илиев.
Те обаче не трябва да са по-стари от 10 години. А за Васил контролът на пътя е добре дошъл.
„До момента не са ме спирали полицаи, но мисля, че е редно да се направи за всяка една кола, която е на газ да го този документ и реално да е проверената системата, за да е всичко точно на пътя“, категоричен е той.
По публикацията работи: Моника Цанкова
