Мнозина се стичат всяка година в храма на Ванга на днешния празник, за да изразят почитта си към нея, да запалят свещ за здраве или да потърсят подкрепа. Други – от благодарност за помощта, която са получили от пророчицата приживе.
Постен курбан в памет на баба Ванга ще бъде раздаден днес.
На 14 октомври отбелязваме църковния празник Света Петка. Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
На „Рупите“ Ванга започва да идва още през 50-те години, когато местността била див пущинак. Тя избира това място за усамотение и почивка след като ѝ е подсказано от Силите свише. През 1970 г. измолва от Строителни войски да ѝ построят малка къщичка, в която трайно се заселва едва през 80-те. В нея Пророчицата прекарва последните години от живота си. Изграждането на храма започва след едно съновидение на пророчицата, при което ѝ се явила самата Света Петка: „Веднъж ми се присъни Света Петка и ми каза: „Искам да дойдеш да живееш в Рупите…“ и ми заръча: „Построй тук същата църква като предишната и я наречи „Света Петка.“
През 1991 г. Ванга решава да вложи събраните през годините средства в построяването на храм, като споделя това свое желание пред най-близките си – духовния си син Димитър Вълчев и художника Светлин Русев: ”Искам на Рупите да вдигна една бяла черква, която да е дом за всички вярващи, място, където хората да се молят и пречистват. Искам с парите, които са ми оставяли хората от всякакви религии и националности да построим храм Божий за човешкото спасение.”
Строителството на църквата „Св. Петка” е наченато през 1992 г. под прякото ръководство на Ванга. Мястото на храма е на метри от къщичката ѝ. На 31 май 1992 г. след одобрение на проекта от Неврокопския митрополит Пимен, в негово присъствие е направена първата копка. По настояване на ктиторката проектът е изготвен от архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов.
Градежът на църквата е приет с ентусиазъм и доверие от поклонниците на Пророчицата – всеки дарява средства, според възможностите си. Така с общи усилия само за две години храмът „Света Петка Българска” е построен. Той е един от първите в България, издигнати след началото на демократичните промени през 1989 г. Освен основната дарителка, над 2000 души правят дарение, от благодарност и почит към „баба Ванга“.
Изографисването на храма е извършено безвъзмездно от художника Светлин Русев, поканен лично от Ванга. Новата по-модерна стилистика, която прилага твореца не се вписва в каноните на Православна църква и нейните служители първоначално отказват да осветят храма. Но в крайна сметка конфликтът е изгладен и на 14 октомври 1994 г. (Петковден) църквата „Света Петка” е тържествено осветена от Неврокопския митрополит Натанаил в съслужение на архиереи и свещеници. Когато храмът е вече построен и трябва да се открива, Пророчицата казва: „Ванга е храмът и храмът е Ванга!”
Две години след като издига храма на живота си, Ванга си отива завинаги от белия свят, но бялата църква, материализираща нейната същност, продължава да носи мир и надежда над човешкото отчаяние и болка.
Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решават тя да бъде погребана до храма „Св. Петка Българска“, където всъщност е гробът ѝ.
В годините след кончината на Пророчицата местността „Рупите“ е постоянно облагородявана. Около църквата е изграден цял манастирски комплекс, който е окончателно завършен през 2009 г. В последните години е оформен и голям парк със зони за отдих и медитация. Едно от последните допълнения към уникалния комплекс е мемориалният Кръст, вграден в скалата срещу храма през 2009 г. от Фондация „Ванга“. Той е направен по заръка на Пророчицата, в памет на загиналите от вулкана Кожух.
През 2011 г. е отворена за посетители малката скромна къщичка, останала непокътната след смъртта на Ванга и запазила автентичната си атмосфера.
Архитектура и изкуство:
Комплексът на Ванга на Рупите е изграден върху обща площ от 230 декара. Състои се от храм, манастирска част, къщичката на Пророчицата и всичко това, обградено от прекрасен парк, който включва зони за отдих, много цветя и над 2000 дръвчета от сто дървесни вида.
Църквата „Св. Петка“ е просторна и е изградена в модернистичен стил. Стенописната украса на храма, дело на акад. Светли Русев, е изпълнена в противоречие на православния канон. Образите са взети от живота, от ежедневието на Ванга. Те са такива, каквито сама Пророчицата е настоявала да бъдат – хора болни, угрижени, страдащи, отчаяни. Божии чеда, търсещи път и спасение. Иконите на иконостаса са изписани в същия стил като стенописите.
Манастирският комплекс, разположен в полукръг около храма, включва 12 стаи с 30 легла, ритуална зала за кръщения и изложбена зала, в която са подредени снимки и вещи на Пророчицата. Стаите за отдих са семпли и без екстри като телефон, телевизор, интернет и др. Целта е тук хората да отсядат заради тишината, лечебните горещи извори и себевглъбението – това, на което е държала и Ванга.
Мемориалният кръст е вграден в самата планина Кожух и се вписва в целия ансамбъл на комплекса. Композицията е по проект на художника Иван Русев, финансирана от фондация „Ванга”. Кръстът е с размери 40 на 30 метра и се вижда от храма на ясновидката (западно от него). Направен е от мраморни плочи, поставени в скалата така, че посетителите да могат да се изкачват по него. Идеята на скулптора е изкачвайки многото стъпала, човек символично да повтори пътя на Христос към Голгота.
Едно от последните художествени попълнения на комплекса е паметникът на Ванга, изработен като дар от скулптора проф. Емил Попов. Той е поръчан от фондация „Ванга“ по случай 100-годишнината от рождението на Пророчицата (2011 г.). Паметникът е с височина 1.80 м, а Ванга е изобразена седнала на пейката до масата, където е приемала нуждаещите се от нейната помощ хора. Скулптурата е изработена от месинг и покрита със сребро. Тя посреща всички посетители на Рупите вляво от мостчето, което води към храма „Св. Петка Българска“.
