След двегодишно прекъсване в началото на октомври бяха възобновени археологическите разкопки на античната и средновековна крепост „Калето“ в гр. Мездра
Мистичен жезъл на жрец бе открит в крепостта Калето в Мездра. Находката е уникална в световен мащаб и започва сериозно изследване на точното й предназначение.
„Откритието наистина е много интересно. Става въпрос за предмет от слонова кост с цилиндрична форма, който има дълбок жлеб за поставянето на дръжка. Категорично отхвърлям версията това да е част от меч, тъй като е много крехък. В крепостта е имало голямо езически култов комплекс, в който са правени жертвоприношения и този жезъл вероятно е използван по време на тези ритуали“, разказа пред „България Днес“ доц. д-р Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН, който проучва културния пласт от римската епоха (II-IV в.).
Археологът обясни, че работата му на терен приключва днес и следва дълго търсене из литературата, за да се потвърдят хипотезите. „Ще се разровя в книгите дали някъде по света е имало нещо идентично.
Както се казва – находката още не е измита, а сериозната работа тепърва предстои, за да се установи точното предназначение на жезъла“, добави Торбатов. На въпрос как предмет от слонова кост е бил по нашите земи, той поясни, че това е нещо нормално за безкрайната Римска империя и материалът е бил внесен от далечни земи.
Още в началото на археологическата есен 2020 археологът, за когото това е единайсети сезон на обекта, попадна на интересни находки. Сред тях са над 20 късноримски монети от началото на III век – сребърни денарии и билонови антониниани (видове монети), както и провинциални бронзови монети, за които се предполага, че са сечени в Сердика (дн. София) или в Улпия Пауталия (дн. Кюстендил).
Античните артефакти се допълват от добре запазен архитектурен детайл от каменен капител с орнаменти и изображение на човешко лице, фрагмент от бронзова фибула (вид украса за дреха), оловни тежести за риболов и силно компрометиран бронзов съд, използван по всяка вероятност за жертвоприношение.
По публикацията работи: Моника Цанкова
