Дни след 86-я си рожден ден на 11 т. м. този свят напусна достойният българин и езиковед проф. Стефан Брезински.
От всички тънки познавачи на родния език той бе най-близко до журналистиката. Не само затова, че цял живот преподава медийна стилистика и е обучил поколения български вестникари. Дълги години той следеше под лупа езика на масмедиите. Беше ироничен в своите критики към пропуските и безжалостно саркастичен, щом срещне откровено невежество, пише „Труд“.
От него запомнихме, че поговорката ‘Език мой – враг мой“ може да има и положително звучене, защото, ако си вещ с думите, можеш да кажеш „Език мой – благ мой“.
За него писателят и издател Димитър Томов казва:
„Стефан Брезински бе приемник на големи български езиковеди като професорите Александър Балан, Любомир Андрейчин, Беньо Цонев и Стефан Младенов. Самият той владееше до съвършенство българския синтаксис и подготви поколения студенти с много упоритост и взискателност. Не пишеше лесно добра оценка, докато не се увереше, че студентът владее умело синтаксиса. В години, когато много хора се стремяха към политическо удобство, той нито беше член на партия, нито имаше политическа обремененост. Стефан си запази достойно поведението, без да е политически оцветен. Всички се отнасяха към него с изключителен респект.
Познавах го отблизо и като преподавател, и като издател. Той имаше великолепно чувство за хумор, следеше изкъсо процесите в българския език и литература. Четеше много и се радваше на всеки български талант – млад или стар.“
Проф. Стефан Брезински е роден в град Златарица. Завършва българска филология в Софийския университет ‘Св. Климент Охридски“. Сред преподаватеите му са проф. Любомир Андрейчин и акад. Владимир Георгиев. През 1959 г. става асистент в СУ, а през 1972 г – доктор на филологическите науки. От 1974 г. е доцент, а от 1983 -професор в същото учебно заведение. 44 години преподава съвременен български език, автор е на 16 книги.
