На Богоявление в Калофер с традиционното мъжко ледено хоро извадиха кръста от студените води на река Тунджа. Хвърленото от свещеника разпятие бе извадено от 11-годишния Драгомир от Калофер.
Традицията бе спазена и първо в замръзналите води на Тунджа влязоха калоферци с песента „Залюбила е Василка“. Според кмета на Калофер Румен Стоянов около 500 са били родолюбивите българи, които нагазиха в ледените води на река Тунджа, за да се хванат на Богоявленското мъжко хоро.
С тъпани и песни десетки калоферци, хванати на хоро, нагазиха във водите на река, които бяха с температура около 0 градуса по Целзий. Те се бяха подготвили още от вечерта. Мъжете се събраха в дома на свой съгражданин, където цяла нощ пяха песни, свириха с тъпани и гайди, играха хора. След като мина ритуалът на калоферци във водите влязоха и няколко групи от гости, които също извиха хоро.
За пръв път хорото се води от деца. Това става по инициатива на местната детска градина. В предишните години в Тунджа влизаха само мъжете и след като вадеха кръста го предаваха на най-малкия участник.
И тази година атрактивното събитие привлече хиляди туристи и местни жители, които бяха изпълнили улиците в района на реката. За пръв път тук присъстват официално и представители на ЮНЕСКО, които са натоварени с мисията да преценят дали хорото да не бъде включено в списъка със световно културно наследство.
Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 100 години. В реката влизат само мъже, които цяла нощ преди това са загрявали с червено вино и домашна ракия. Ритуалът по ваденето на Светия кръст се прави за здраве. Не само калоферци, но и във всички краища на България, хората казват, че който е нагазил в ледената вода не се е разболял, него настинка не го лови. А ако във водата има лед, то годината ще бъде здрава и добра за хората.
Според легендата Калофер е основан през 1533 г. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер.
През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен „Алтън Калофер“ – Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.
