Най-ранното, запазено в източниците наименование на днешния град София, е Сердонполис.
То означава „Град на сердите“ – тракийската народностна група, обитавала областта в класическата Античност.
Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през Римската епоха.
София е присъединена към България през 9 век
Вероятно в този период се появява и името Средец (Срѣдецъ). То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“, от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на сердите. В гръцки източници от този период се използва и името Триадица. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец. Друга предлагана възможност, която се отхвърля от повечето съвременни автори, е наименованието да идва от Света Троица, по името на неизвестна днес църква в града.
Градът приема днешното си име през 14 век
През 14 век днешната столица на България започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън източната порта на стените, по това време доминира градския пейзаж.
Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329г., в кореспонденцията на дубровнишки търговци около 1350 г., както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки, а името Средец продължава да се използва спорадично до първите години след Освобождението.
След Освобождението градът отново приема името Средец
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.
Най-големият парк в София е Борисовата градина
Той е известен в близкото минало като Паркът на свободата. В Борисовата градина се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София.
Най-старата градина е Градската градина
Тя е основана през 1872 г. Други известни паркове в столицата са Южния парк, Западен парк, Северен парк и Парк-музей „Врана“. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита. Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“.
Защо Празникът на София се отбелязва на 4 януари?
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. София е освободена от Османско владичество на 4 януари 1978 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 г., в разгара на военните действия, населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.
Бомбандировките над София
По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, британските и американските въздушни сили извършват жестоки бомбандировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър, църквата от ХI век „Свети Спас“ (разрушена през 1944 г.), Градската библиотека (на 30 март1944 г., изгарят 40 000 тома книги), Католическата катедрала „Свети Йосиф“ и Духовната академия. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.
