Само за последните две години десетки изоставени деца са поискали да научат повече за биологичните си родители. Голяма част от тях търсят произхода си не от любопитство, а като последен шанс за живот. Малцина обаче са успели да разкрият тайната на осиновяването.
Всичко, което Цвета Мирчева знае за себе си, е от документите, които държавата й е създала.
„От акта, който ми е издаден след осиновяването, пише, че съм родена 1978 година. Но дали това е така, просто гадаем”, обяснява Цвета Мирчева.
Мораториумът върху лекарствата падна
10 години тя е дъщеря на държавата. Живее в дом.
„Никога няма да забравя как в училище, когато започнах първи клас, са ни делили на градски и домски деца”, разказва тя.
30 години е дъщеря на осиновители.
Цвета винаги е искала да открие биологичните си създатели. Преди година опитва в социалните мрежи, чрез една от групите, в които изоставили и изоставени се търсят. Тогава е от любопитство. Днес – от нужда.
„В края на март ми откриха рак на кръвта”, разказва Цвета.
Единственият й шанс за лечение е със стволови клетки или костен мозък от донор.
„Решиха със стволовите клетки да опитаме. Трябва да имаш точен донор, който не е задължително да бъде биологичен роднина, но е желателно да бъде съвместим. Преди 4 месеца бях регистрирана в Александровска болница за кандидат донор, но получих отговор, че в световен мащаб заради сложността на стволовите ми клетки, не може да се открие такъв”, разказва Цвета.
Така шансовете й са два. Или да чака, без да знае колко, за да се появи донор. Или да намери биологичен роднина, с когото шансът за съвместимост би бил по-голям.
Но тайната на осиновяването е присъда за Цвета.
„Разсекретяването е процедура, която е много дълго във времето, за което нямам и финансовата възможност”, обяснява Цвета.
По закон – всеки осиновен има право да търси информация за произхода си от съда. Но, само когато „важни обстоятелства налагат това”.
