На 5 декември православната църква чества Свети Сава Освещени, построил в края на живота си множество манастири и болници.
Син на аристократичен род на 18 години става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан.
Свети Сава дава цялото си наследство за построяването на странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим.
В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е Св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно – на 6 декември. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики са сходни като тези за Св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” – казва народната приказка.
Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал, заедно с най-старата жена в дома.
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Имен ден празнуват: Сава, Савка, Савина, Владислава, Владислава, Славка, Славчо, Съби, Десислава, Десислав.
