На 16-ти ноември се отбелязва Международният ден без тютюнопушене, както и Международният ден на толерантността.
По традиция на този ден се призовава всеки пушач да се опита да положи началото на отказване от тютюнопушене в името на собственото си здраве, както и на здравето на близки и приятели, които присъстват в обкръжението му като пасивни пушачи.
Тютюнопушенето е основен или потенциращ рисков фактор за възникването на редица онкологични заболявания. Рискът от появата на рак на белия дроб при пушачите е 25 пъти по-висок. Тютюнопушенето е рисков фактор и за редица други здравословни проблеми – сърдечносъдови, репродуктивни, офталмологични.
Традицията на Деня без цигари е възникнала през 1971 г. в град Рандолф, САЩ, когато американецът Артър Мълейни накарал своите съграждани да спрат да пушат поне за един ден. По този начин те спестили средствата, които изразходват за ежедневните си нужди от цигари и основали фонд към местното училище за отпускане на стипендии. Асоциация „България без дим” обяви кампания за спестяване чрез отказ от цигарите – фирми и организации, които се включат в нея, ще получат специална кутия за набиране на средствата, които не са изхарчени за тютюневи изделия. Събраните пари ще се използват за дарения.
Според тревожните данни България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично, като това са 30% от момичетата и 21% от момчетата. Цели 7% от учениците до 13 години употребяват всеки ден цигари.
На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност.
Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност.
Дали когато при нас търсят работа хора с увреждания или такива в неравностойно социално положение ние ги игнорираме, за да не си създаваме допълнително главоболия и да си усложняваме излишно работата?Нетърпимостта е противоположното на толерантността. На нетърпимостта се противодейства чрез възпитание в дух на толерантност.
„Възпитанието в дух на толерантност започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи, за да се осигури осъществяването на тези права, и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите. „.
Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има, за да изразим себе си.
Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.
Когато говорим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се замислим за нашата лична толерантност.
И ако досега не сме мислили над тези въпроси, може да го направим именно на 16 ноември.
