Обикновено се смята, че в битката за родителско внимание първородните деца са победителите. Как би могъл някой да се състезава с първото дете?
Но според ново проучване най-малките деца на практика е по-вероятно да са любимци на родителите си. Учени от Бригам, САЩ, са установили, че дали едно дете ще бъде фаворитизирано зависи най-вече от собствените му възприятия.
Ако по-малкото дете се чувства любимец и родителите са съгласни с това, връзката между детето и родителите се засилва. Ако детето смята, че не то е любимо на родителите си, се случва обратното.
При по-големите деца това дали са и ли не са любимци на родителите си играе по-малка роля и няма толкова голям ефект. Според учените това се дължи на социалните сравнения, тъй като по-малките деца по-често биват сравнявани с по-големите.
„Не че първородните не се сравняват с братята и сестрите си, но това не се случва толкова често, колкото при по-малките“, казва професор Алекс Йенсен. „Родителите по-рядко казват на по-големите си деца „не може ли да бъдеш като брат си/сестра си?“ По-често се случва обратното.“
Учените направили изводите си на база на изследване, проведено сред 300 семейства с по двама тинейджъри. Децата и родителите трябвало да отговарят на редица въпроси, засягащи фаворитизирането. Родителите били питани за отношенията и конфликтите с децата им, а тинейджърите трябвало да опишат своите възприятия на тези взаимоотношения. Учените установили, че децата са по-близки, но и по-често имат конфликти с майките си, но динамиката във взаимоотношенията била сходна по отношение и на двамата родители.
Средните деца може би се чудят къде е тяхното място в схемата, тъй като изследването ги пренебрегва (както обикновено).
Според Йенсен резултатите от проучването могат да се отнесат и към по-големи семейства. „Ако ме питате дали забелязвам същото при второто и третото дете, бих казал- да. Най-малкото дете се сравнява с всички, средното се сравнява с по-голямото и така нататък.“
Ако сте родител и се чудите как да се справите с това и да отгледате децата си по възможно най-добрия начин, Йенсен смята, че да се отнасяте с децата си еднакво може би не е най-добрият подход.
„Когато родителите са обичащи и подкрепящи към всичките си деца, фаворизирането няма толкова голямо значение. Някои родители смятат, че трябва да се отнасят еднакво с всичките си деца. Бих им казал, че не е нужно да се отнасят еднакво с всички, а да се отнасят справедливо. Съвсем нормално е да има различно отношение, защото децата са различни хора и имат различни нужди.“
Източник: Independent.co.uk
Превод и редакция: „Нова Вест“
