За 10-ти ноември, спомням си добре, защото бях на 10 години. Помня и първата зима, в която всички баби пекоха сухари, защото нямаше хляб, редяхме се по опашки, имаше режим на тока и често стоях на тъмно в магазина, докато светне тока, за да купя наденица с купони.
Спомням си как като започна Демокрацията баща ми остана без работа, спряхме да ходим на почивка и дълги години не си купувахме нищо освен храна и някоя дреха, за да свържем двата края. Ако трябва да разсъждавам само за себе си, мога да кажа, че в Демокрацията ми е много добре, хората постоянно имат проблеми и им трябва адвокат.
Мутрите смениха анцузите с костюми и започнаха да раздават кредити, направиха корпорации, чиято основна цел е да взема, да взема, докато те остави гол пред кофата за боклук по законен начин. Или пък да работиш до края на своя живот, за да плащаш, а децата ти да се откажат от твоето наследство. Всъщност, като се замисля, тогавашните млади хора, тези между 20 и 40, днес са пенсионери. Голяма част от тях са очукани и облъскани от живота, а други просто не са оцелели.
И приличат на бабите и дядовците си от комунистическо време. Няма такова нещо като СДС дойде на власт и дойде Демокрацията. Това, което се случи бяха глобални политически и икономически промени на ниво Рейгън – Горбачов, и по-нагоре, в които другарят Горбачов и КГБ, както и определени кръгове от КПСС подготвиха т. нар. „промяна“, а това, което се случи у нас е само следствие.
29 години по-късно можем да оценим Демокрацията у нас докато си говорим по цял за Пеевски и други такива светли личности. От демократите и помен не е останало, може би са към 2-3%, те въобще не са на мода сред хората. Какво е това да си демократ. Те дори една аула в СУ не искат да кръстят на Кристиан Таков, докато си назначават удобен съдебен съвет и председател на ВАС. Днес, имаме си ново БКП, за което народът се избива да гласува и да членува. Иначе, аз съм добре.
Но всички тези мои някогашни набори между 20 и 40, какво направихте? Платихте с живота си, употребиха ви за пенсии от 300 лева и сега стоите в Мола на топло и гледате безплатно новини и реклами. От вас никога нищо не е зависело. Ние не бяхме готови и не знаехме какво предстои. И вместо да се борим за истина, избрахме да се борим за лъжа. Това мисля за 10 ноември, както и че хората с мислене на нагаждачи, комсомолци, милиционери и доносници не са намалели по никакъв начин, както и тези, които са репресирани от системата. Ако не ми вярвайте, постойте в някой парк, на някоя спирка, огледайте се в рейса, по фасадите на повечето улици.
Автор: Петър Николов
