23-годишният младеж въобще не е знаел къде се намира, когато се е напил в бар.
Джо решил, че Гренландия трябва да стане негова собственост, затова изпратил съответното писмо до външното министерство на Дания, пише fakti.bg.
Забравяйки за инцидента, на следващата сутрин той получил официален отговор от чиновниците. Джо жадувал за власт, но, както сам той признава, диапазонът на неговите мисли в пияно състояние не е достатъчно широк. Поредния пиянски петък той отново прекарал в бар, размишлявайки, коя територия той да покори, пише Блиц.
Младежът си избрал Гренландия – автономна територия, подчинена на Дания. Защо? Той самият не знае, но цяла вечер го безпокоил въпросът, дали датчаните използват пълноценно своята морска територия.
За нещастие, той започнал да анализира и достигнал до извода, че правителството на Дания нерационално използва тази територия.
„Поразмърдах мозъка си и реших, че този гигантски остров не носи достатъчно доходи на Дания. Тогава измислих, че би било учтиво, не, даже щедро от моя страна да поема управлението му. Имам предвид, да им махна този товар от раменете“, обяснява Джо.
Идеята толкова се закоренила в съзнанието на Джо, че той написал писмо до министерството на външните работи на Дания с молбата тази област да бъде предадена на него. В писмото пишело:
„Добър ден на всички! Казвам се Джо, на 23 години съм. Мой приятел и аз си търсим страна. Няма да ви отнемам много време и ще ви направя услуга, за да не ви притеснявам. Моят приятел и аз искаме да станем управители на Гренландия„. В замяна Джо предложил автограф на знаменит актьор, колекция от лимитирани буркани и брой на списание Rolling Stone, но САМО СЛЕД КАТО ГО ПРОЧЕТЕ. Договорихме ли се Дания?“, приключва параграфа Джо.
„Предварително ви благодаря за 836 109 квадратни мили земя. Ние наистина оценяваме това„, пише още младежът. На следващата сутрин Джо въобще не помнил нищо за инцидента и цял ден се занимавал със своите си задачи. Вечерта обаче си проверил пощата и открил писмо от външното министерство на Дания.
Там той прочел: „Харесва ни, че имате големи мечти… Но, за съжаление, не можем да ви дадем Гренландия. Благодарим ви за предложението„.
В края на писмото външното министерство на Дания предлага на Джо работа – да преподава английски език на ученици. Оттогава Джо с усмивка си спомня за инцидента. Той е разпечатал и двете писма и ги е окачи в рамки на стената си в гостната.
