В съботата преди деня на Архангел Михаил – отбелязван традиционно на 8 ноември, се прави една от трите най-големи задушници, които православните християни отбелязват всяка година – Архангеловата. Тази година тя се пада на 4 ноември.
Задушница се наричат дните в годината, в които се прави помен в чест на починалите. По традиция през тези дни християните измолват Господ да прости греховете на нашите близки покойници. На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.
Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия. Много хора оставят и храна (т.нар. подавки) върху упокойното място, но според църковния канон това е неправилно.
По традиция във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите. Носи се храна, която се освещава по време на службата и след това се раздава на присъстващите.
Миряните може да запишат в църквата имената на своите покойни близки и роднини, които после свещениците изчитат по време на общата панихида, която се отслужва, измолвайки покой за душата им на оня свят. Трябва обаче да се записват имената само на онези покойници, които приживе са били кръстени.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите „Бог да прости“. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
Задушниците през годината са четири и се правят в съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден, съботата преди Димитровден и в съботата преди Архангеловден.
