Граничар, който върши услуги на каналджии, изкарва между 40 000 и 60 000 лв. годишно от тях при средна годишна заплата за официалната си работа от 10 000 лв., сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията.
За 2015 г. доходите на каналджиите в ЕС са били 4, 7 – 5, 7 милиарда евро, толкова колкото се печели от трафик на дрога, пише още в анализа.
Според него в началото на голямата бежанска вълна през лятото на 2013 г. подкупът на българо-турската граница е бил около 500 евро, за да не бъде върнат мигрант в Турция, а “таксата” за преминаване без регистрация била 1500 евро.
Парите за отвеждане до бежански център пък били 400 евро. С времето обаче таксата за пускането на бежанец рязко спаднала до 100 евро на човек. Въпреки това граничарите увеличили доходите си, защото прииждали повече мигранти.
Анализаторите отчитат, че и самото командироване на хора от вътрешността на страната по границата
водело до “корупционно заразяване”.
И докато подкупите на границата с Турция били чести, то тези на браздата със Сърбия почти липсвали, пише в доклада.
Изследването установило, че докато на граничарите се плащало на ръка, то бежанците плащали на каналджиите по всякакви други начини.
Макар кешът да не бил категорично отхвърлен, по-често се ползвали компании за парични преводи като Western Union или Moneygram. Като най-предпочитан и съответно най-използван метод за разплащане обаче се очертала системата Хавала.
Основното є ѝ предимство е, че трансакциите през нея са практически непроследими.
Докладът дава за начало на каналджийството у нас първите години на демокрацията. Заради затварянето на българско-турската граница голям брой семейства остават разделени. През следващите години каналджиите събират тези фамилии. Бизнесът им продължава до края на века.
В началото има само водачи. Често те са от турски произход. До средата на 90-те години тези водачи вече са организирани в хлабави мрежи, постоянно менящи състава си. Започва да се оформя структура с ясно определени специфични роли на водачи, които придружават хората през зелената граница, водачи, които посрещат мигрантите в Турция, и посредници, които набират желаещите да заминат за Турция.
Посредниците обикновено са от турското малцинство – както от районите на Кърджали, Момчилград, Крумовград, така и от Североизточна България. Те договарят цените и броя на хората, които трябва да бъдат преведени. Други, второстепенни роли включват шофьори (които осигуряват пътуването до границата), осигуряващи настаняване и информатори, чиято задача е да корумпират граничарите. В средата на 90-те години на миналия век се забелязва нова тенденция, която бързо се усилва – търсенето за превеждане в обратната посока – от Турция към България.
Групите се обособяват, а в края на 90-те вече навлизат и в бизнеса с фалшиви документи. В схемите след падането на визите за България и Румъния каналджиите вкарват и автобусни компании и дори туристически агенции. Цената за преминаване от Истанбул до София е 500 евро, а до Норвегия например – 10 пъти повече.
След влизането ни в ЕС се появява нов проблем. Регламентът “Дъблин” изисква да се вкарват биометричните данни на търсещите бежански статут. Така се въвежда и нов подкуп за граничарите. До 2013 г. няма нови схеми, а каналджийството е в затишие.
Тогава се появява една нова роля – на хазяина. Той приютява мигрантите по пътя им към Западна Европа. Парадоксално, но няма нито един осъден хазяин, защото трябва да се докаже неговата облага.
Самите мигранти обаче не признавали това.
Източник: dnes.bg
