– Сваляне на ГЕРБ от власт, предсрочни избори и мотивация на БСП да ги спечели. Това ли беше насоката, която партията трябваше да начертае и заради което беше свикано заседанието на 49-ия Конгрес на партията, г-н Янков?
– Задачата за промяната на дясното управление, довело до замразяване на доходите, огромната държавна задлъжнялост, лошият управленски модел, водещ до провал във всички сектори, е перманентна част от политическата дейност на БСП. Това, че Корнелия Нинова ни свика форсмажорно с теми, които само преповтарят нашите програми и позиции, беше и основа за дебата дали ни е нужен такъв конгрес. Същественото за конгреса беше взетото решение, което беше поставено на дневен ред в предходния пленум от депутата Стефан Бурджев, за внасяне на вот на недоверие към кабинета.
От пресконференцията, дадена от ГЕРБ, като ответна реакция на произтеклото от конгреса се видя, че именно с предстоящия вот на недоверие са свързани най-големите им притеснения.
– Кога ще започнат преговорите с останалите парламентарнопредставени партии за вота на недоверие към правителството?
– По установения законов регламент парламентарната група на БСП има достатъчен брой народни представители самостоятелно да внесе вот на недоверие. Повечето от темите, които са основание за такъв вот, имат достатъчна обществена значимост и дълбочина на проблемите, за да привлекат и допълнителна подкрепа. Процедурата не е нужно да бъде дълго отлагана, защото основание за реакция има във всяка една секторна политика.
– Тъй като темата на вота за недоверие към кабинета Борисов 3 е „заради провала му в борбата с корупцията“, смятате ли, че българските избиратели вече са забравили корупционните схеми, сътворени по време на предходни управления на БСП – „батко и братко“, „заменките“ и т.н.? Ако оправданието е, че преходът беше сгрешен, както обяви Нинова по време на Конгреса, къде остава хигиената в политиката?
– Темата „борба с корупцията“ е обтекаема. Има дейности, зад които прозират корупционни схеми и те са интегрирани към конкретни проекти на управляващите. Актуално е санирането, в което бе вложен огромен държавен ресурс и видяхте как бяха формирани цените, как бяха разпределени поръчките и какво е качеството при изпълнените проекти. Друга коментарна тема е защитното съоръжение на границата ни с Турция. В опит да се прикрият нарушенията дадоха секретен статут на обекта.
Списъкът на възможните теми е дълъг. Здравеопазването не търпи отлагане за дебат и намиране на изход в полза на хората, а не на търговските дружества, каквито са здравните заведения.
– Вотът на недоверие ще реши ли вътрешнопартийните проблеми на БСП, тъй като не е тайна за широката общественост, че Конгресът на БСП беше своеобразен вот на доверие към лидера на партията – Корнелия Нинова?
– Не знам кой, как и защо припознава друг резултат от Конгреса, освен по темите от дневния му ред. Имаше едно предложение, което не намери достатъчна подкрепа за включване в програмата, най-вероятно заради тематичността на самия конгрес. Бяха предложени промени в Устава, но изложеното от вносителите много ясно обясни тяхната цел. То не касае действащия председател, а желанието да се съхрани БСП от лидерски уклони, които биха произтекли от променените механизми за избор на председател на партията. Делегатите гласуваха с превес да не се включи такава точка в това заседание, за да не се измести фокусът на дебата. Предстои пленум през ноември, на който темата е свързана с отчет, анализ и предстоящи задачи по организационните въпроси. Значимостта на този пленум е съществена и трябва да намери развитие в следващия конгрес.
– По време на Конгреса Нинова преброи девет души вътрешна опозиция и заподозря ГЕРБ, че се опитва да разбие партията отвътре. Нинова не спомена имена, но все пак по медиите излязоха 9-те имена, сред които и Вашето. Вие чувствате ли се като „враг с партиен билет“?
– Втората част на доклада на Корнелия Нинова бе изцяло насочена към нещо, което повтаря от месеци. Едва ли има делегат, който да не е чувал през медиите инсинуативните обвинения към някаква група, която работела за взаимодействие с ГЕРБ. Може и да има такива хора в ръководството, но освен Георги Гергов, който отговаряше за коалиционната политика, аз нямам информация за установяване на контакти и договорки от някой с ГЕРБ. Да, имаше обсъждане в Изпълнителното бюро след изборния резултат, но позицията на членовете е отразена в стенограмата от заседанието. Нека на следващия пленум да бъде доведена до знанието на Националния съвет. От доклада пред Конгреса и от изявленията на председателката се постига само едно, напрежение в партията. Затова реакцията на Ангел Найденов и други другари са израз на тревога и загриженост.
– Ако с няколко думи трябва да се определи резултатът от заседанието на Конгреса в събота, какъв е Вашият прочит?
– Докладът на Сергей Станишев има смисъл и е важен, но трябваше да му се даде зелен семафор на много по ранен етап и то във формат национален съвет след широко обсъждане в структурите ни. По същество всяко заседание на Конгреса е полезно за по голяма комуникация между представителите на всички региони и за да се чува волята на партията. И най-важното, решението за вот на недоверие към ГЕРБ. Дано за бъдеще ръководството не чака от Конгреса да произтичат решенията за всяка оперативна дейност, която да свърши Националният съвет, Изпълнителното бюро или парламентарната група.
Интервю за „Старозагорски новини“
