Снимки: бТВ
След 53 години граждански брак Цветана и Тодор Иванови от мездренското село Руска бяла са се решили да сключат и църковен.
Обясняват този необичаен за възрастта си акт с една-единствена дума – любов, неотслабваща и силна до днес, пише бТВ.
Когато за първи път вижда на софийската гара младия ръководител “Движение”, бъдещата тъкачка Цветана си казва: „Той ще е”.
„Взе ми сърцето. Тази снимка ме е пленила и го харесах. Не мога да ви опиша колко го заобичах още тогава”, признава Цветана.
Предложението за брак не дошло веднага, а след двегодишна дружба с писма. „И то какво го накарало да се оженим – баща му рекъл: Жена, няма да го переш, да си намери перачка”, разказва Цветана.
Тогава Тодор бил разпределен на гара Твърдица. Случило се, че няколко дни живели без подпис, но държавата зорко бдяла за семейния морал.
„Как е и що е, не го разбрахме. Идва съобщение: Ако не подпишете в срок от три дни, ще ви разделим. Бях на работа и ловя там търговския ръководител и билетния касиер и хайде в съвета. Подписахме, по едни бонбонки, така ни е бракът”, спомня си Тодор.
В началото на 1964 г. Цветана и Тодор станали официално семейство Иванови. Сватба не вдигнали, защото нямали с какво. Годините минавали в местене от гара на гара, но в сговор и разбирателство. От работа той се прибирал вкъщи и обратно. Пред компанията в кръчмата предпочитал компанията на жена си. И не крие, че тя в много отношения го превъзхожда и той няма право да се оплаква от нищо.
После оженили дъщерите, внуците, радват се и на правнуци. Пропуснали 50-годишнината на съвместния си живот, защото оперирали Цветана от сърце.
Когато разказала на съседите какво е намислила тази есен, те не повярвали. „Имах желание да се венчая с моя господин, много го обичам”, не крие тя.
Венчали се – той с папийонка, а тя с венче на главата. Кумували им двама от внуците. Най се радват, че успели да съберат всичките си близки. Съветът им към младите е помежду им да има уважение и обич.
А в очите на леля Цветанка мъжът й още е онзи ръководител „Движение”, който я омаял преди повече от половин век на софийската гара.
