Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър – зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
На Димитровден стопаните се разплащали с наетите за летния сезон работници, овчарите и ратаите. Празникът се характеризира с обредното полазване – гадаене по първи гост. Обредът е същият, като този на Игнажден, но на Димитровден се нарича булезене, булезване или полязка. Вярва се, че ако първият булазеник е от мъжки пол, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако булазеникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна.
На Димитровден стопаните гледали дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярвали, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. За съжаление, през тази година на празника луната ще е във фаза „млада луна“, но може би това е знак за едно ново начало и по-добро бъдеще на селското стопанство у нас.
Друго характерно за димитровденските обичаи е, че на този ден започвали годежите и сватбите, за които през усиления летен сезон нямало време. На Димитровден момите извивали „сглядно хоро“ пред погледите на ергените и техните родители. Там на мегдана възрастните избирали своите бъдещи снахи, а младите виждали понякога за първи път бъдещата си булка.
Днес една от малкото традиции, оцеляла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки.
Димитровденската трапеза пази характерния си облик в българските домове, дори и в тези, в които няма именици.