Защо римляните наричали Родопите „заспал вулкан, който никой не знае кога ще избухне“

1017

Римляните наричали Родопите „заспал вулкан, който никой не знае кога ще избухне”. По времето на Христос тракийският цар Реметалк II въстава срещу римляните и се бори да отхвърли завоевателя (21 г.).
Но и самият Рим гони християните. В 67 г. в Рим е посечен с меч простият рибар Петър, а Павел е разпнат на кръст – с главата надолу.
Далечните ни прадеди от Гела и Доспат са изрекли следното: „Нашите деди са били иай-учените на земята и другите сички дохождали, та се допитвали. Но зафатили да горят старите книги и у когото ги найдат – смърт”. Така са изпепелени Орфесвите книги.
По времето на Христос Рим е управляван от Октавиан Август и сетне от Тиберий. В Родопите е предсказано (на баща му) че Октавиан Август ще стане римски император.


Но след предсказанието синът е чакал цели 32 години, докато то се сбъдва. Само този факт е достатъчен, за да се разбере каква е силата на Родопското светилище, унаследило Орфеевото ясновидство.
През 46 г. сл. Хр. по времето на Клавдий, тракийското царство на Реметалк III е завладяно и се ражда римската провинция Родопе. Първите, които посяват християнската вяра в Родопите, са апостолите Петър и Павел. Павел преминава от Трояда (брега на Дардане-лите с древна Троя) и пръв стъпва на европейска земя. Тези негови стъпки бележат стъпките на християнска Европа. Само 20 години след разпъването на Христос Павел преминава от Мала Азия, стъпва на европейския бряг и идва близо до Родопите. Той остава в град Филипи, който е недалеч от град Драма. Този град тогава е бил населен с траки. И там е първото послание на апостол Павел Към финипяните, което означава „към живеещите там траки“. Оттогава се появяват и първите християни в Родопите.
В 58 г. сл. Хр. в град Филипи е бил и апостол Лука – като наставник на вярата. Това с евангелистът Лука – от него е едно от 4-те евангелия. Лука е бил художник и окото му не е изпуснало красотата на Родопите. (Велико би било, ако днес притежаваме картините на Лука – картини, изпъстрени с планети, планини и звезди. Неговата икона на св. Богородица с младенеца е една ог най-хубавите в света. Тя бе донесена от Ерусалим и показана в България в 2000 г.) След тях следват мисионерите Карп и Ерм, а след това – като златно ветрило – християнската религия се разтваря от Родопите към цялата българска земя.


Умни били първите мисионери и търсели път за присадка върху Орфеевото учение на учението на Христос. Като пъпка върху дръвче ге присаждали християнската вяра на Орфеев корен. Появила се икона Св. Орфей. Но гази икона привличала богомолците повече, отколкото иконата на Христос, и била изхвърлена. Мисля, че гова е огромна загуба. Ако бе осъществена тази идея, духовното богатство на Орфей щеше да бъде съхранено, а християнската религия щеше да има по-силни и по-мощни корени. Защото е записано: „И траките, като губеха езическата си вяра, забравяха и езика си. Бе забранено да произнасяме името на Орфей, но ние скришом пеехме песните му.”
През III век са жестоките Диоклецианови гонения на християните. Мисионерите прогонвали паметта за Орфей, а римляните прогонвали християните. През VI век езикът на граките се заличил.


Но цели хилядолетия чудесата на Орфей вече се приписвали на Христос. Само че траките знаели как стават някои чудеса. Ето едно от тях, коего битува до наше време. На една разходка край Бачково, свещеник казал на богомолците си: „Чух божи глас. Пръскайте всеки ден със светена вода изсъхналите листа на венеца около иконите и ще стане чудо – те ще се раззеленят и ще се съживят. Това ще е Божи знак!” Богомолците пръскали венеца и той се раззеленил. А това било Орфеевото цвете Макар и да изхвърлили иконата Се. Орфей, богомолците-траки и свещениците-траки слагали венци от това цвете около иконите и богомолците виждали как изсъхнали цветя се раззеленяват. Орфеевото чудо преминало в Божия глас.

Източник: Българско езотерично знание