Корупцията не може да бъде преборена само с превенция и имуществени мерки, заяви президентът Румен Радев след Консултативния съвет за национална сигурност.
„Участниците в КСНС се обединиха около констатацията, че резултатите в борбата с корупцията по високите етажи на властта са ниски заради несъвършенство в законодателството, в институционалната рамка и поради липсата на обособена структура с ясни правомощия и капацитет за ефективна борба с корупцията”, пише Nova.
Това заяви президентът Румен Радев след Консултативния съвет по национална сигурност на тема „Противодействието на корупцията по високите етажи на властта”.
Участниците в КСНС са се обединили около предложенията да бъдат приети промени в Наказателния кодекс и парламентът да приеме закон за противодействие на корупцията.
По думите на президента споровете продължават да са по въпроса кой трябва да назначава председателя на един бъдещ антикорупционен орган и кой да го контролира.
„Съветът не успя да постигне съгласие относно ролята и функциите на бъдещия антикорупционен орган. Необходим е независим антикорупционен орган. Корупцията не може да бъде преборена само с превенция и имуществени мерки.
Сега въпросът е в ръцете на българския парламент и предстои да видим колко техните решения ще отчетат постигнатото на днешното заседание и очакванията на хората„, заяви държавният глава.
Ето го и цялото изказване на президента Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност:
„Днес проведохме Консултативен съвет за национална сигурност по приоритетна за обществото ни тема – противодействието на корупцията по високите етажи на властта“, предадоха от прессекретариата на Президента за Нова Вест.
„Целта на настоящия съвет бе да търсим съгласие около принципи и решения за ефективна борба с корупцията.
Участниците се обединиха около констатацията, че резултатите от борбата с корупцията по високите етажи на властта са ниски поради несъвършенства в законодателството, в институционалната рамка и поради липсата на обособена структура с ясни правомощия и капацитет за ефективна борба с корупцията.
Постигнато бе съгласие по основните насоки в работата на държавните институции за ефективно противодействие на корупцията сред лицата, заемащи или заемали висши публични длъжности, които да гарантират: първо, прилагане на комплексен подход, който наред с превенцията, да се фокусира и върху разкриването, разследването и реализирането на наказателна отговорност.
Второ, нормативна база, която да обхваща всички аспекти на превенцията, противодействието и борбата с корупцията.
Трето, ефективни институции и механизми, както за превенция и пресичане на корупционни практики, така и за своевременно разкриване и разследване на корупционни престъпления.
И, четвърто, независимост на органите за превенция и противодействие на корупцията от проверяваните и разследваните лица.
Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт – първо, да приемат промени в Наказателния кодекс относно корупционните престъпления, за да бъдат обхванати адекватно проявните форми на корупция, не само в публичния, но и в частния сектор. Второ, Народното събрание да разгледа и приема закон за противодействие на корупцията.
Трето, новият закон да регламентира всеобхватни мерки, включващи превенцията, отнемането на незаконно придобито имущество и своевременното разкриване и разследване на престъпления, свързани с корупционни прояви на лица, заемащи или заемали висши публични длъжности.
Съветът не успя да постигне съгласие относно ролята и функциите на бъдещия антикорупционен орган, както и относно принципите за назначаване на неговото ръководство и контрол на действията на този орган. Предложих още две точки към така вече обединените предложения, които съдържаха моето виждане за всеобхватни и ефективни мерки за противодействие на корупцията. Съответно в дебатите и в гласуванията те не бяха приети.
Искам още веднъж да подчертая своето виждане, че наистина е необходим независим разследващ орган, който да подпомага и да разкрива, пресича и разследва корупционни схеми, да работи за реализирането на наказателна отговорност, защото дълбоко в себе си не вярвам, че корупцията може да бъде преборена само с имуществени декларации и борбата с нея да се задоволява с мерки за превенция.
Разбира се, те са важни, но тук говорим за всеобхватност и са необходими и много други неща. Сега въпросът, естествено, е в ръцете на българския парламент, на нашите народни представители и предстои да видим доколко техните решения ще отчетат днешното заседание и високите обществени очаквания за резултати в тази дейност.
Искам да обърна внимание и на още един факт, касаещ работата на КСНС, защото този от 30 май наистина е добър пример за прецедент. На него имаше смислен дебат по въпросите за националната сигурност. Беше постигнат наистина един много добър консенсус по редица конкретни мерки, но те и до сега не са претворени в политики и решения. В уважаващите себе си държави политиците са тези, които изискват от военните да имат способности, за да отстояват суверенитета, не обратното.
И затова, наистина, уважавайки този КСНС и запазвайки неговата роля и място в обществения дебат, следващи такива съвети на тема Национална сигурност ще има, когато видим реални стъпки в изпълнение на решенията на предишния. Надявам се решенията на този съвет, приети с консенсус, да бъдат отчетени. Преди седмица имах повод да кажа, че корупцията ощетява и унижава пряко или косвено всеки български гражданин.
Тя уврежда облика на България, покварява моралния климат, обезсърчава хората, отказва инвеститорите и минира бъдещето на държавата. Хиляди българи работят зад граница, далеч от семействата си, прогонени и демотивирани, тъкмо от корупцията у нас. Затова борбата с нея изисква незабавни, решителни, всеобхватни и ефективни мерки.
Искам да благодаря на участниците в днешното заседание за задълбочените дебати и силно се надявам, че българският парламент ще подходи към противодействието на корупцията, осъзнавайки мащаба на проблема и надмогвайки конюнктурните лични и партийни интереси в името на България.„
