Със сигурност много от нас пият енергийни напитки. Макар и всеки да е чувал за вредата от тях за организма, хората продължават непрестанно да ги употребяват.
Този мъж няколко месеца непрестанно ги употребяваше, за да успява да се справи с натоварения си график и да помага на бременната си жена Сара Ендрес. Съпругата му реши да разкаже тази история, заради която светът ѝ на практика се срина, пише Блиц.
„Добър ден, казвам се Бриана. Това е моята история… Любовта не е в телефонните обаждания, датите и дори спомените. Заради нея правим неща, за които дори не можем да си помислим. Някога чувствали ли сте, че животът ви се разрушава?
Сблъсквали ли сте се с толкова силен емоционален стрес, че всичко останало около вас просто не е важно? Аз изпитах точно това, докато бях бременна. Бременността трябва да е едно от най-удивителните пътешествия, които някога правите.
Вие създавате нов живот. Вие изпитвате безусловна любов към онова, което все още не сте срещнали. С Остин чакахме с голямо нетърпение появата на нашия малчуган. Представяхме си как го прибираме у дома и сме безумно щастливо семейство.
Когато аз заспивах в онази страшна нощ, аз дори не си и представят, че ще се събудя съвършено друг човек. Свекърва ми ме събуди и ми каза, че Остин е преживял нещастен случай.
Всичко, което знаех, бе това, че моят любим е в болница. Но понятие си нямах защо. Когато отидох там, ми казаха, че мъжът ми има кръвоизлив в мозъка. Лекарите са достигнали до извода, че това се е случило заради прекомерната употреба на енергийни напитки.
След 5-часова операция аз не можех да го позная. Той ще остане до края на живота си с ужасна дупка в предната част на черепа. Неговите родители бяха потресени… На следващия ден отново се помолихме за него, надявахме се, че той просто ще оцелее.
Минаха две седмици, но все още нямаше обнадеждаващи новини. Тогава си помислих, че никога няма да се откажа от него, какъвто и да е той. Дойде време за раждането.
Беше много трудно, Остин трябваше да присъства и да ми държи ръката. Но него го нямаше. Тогава стана чудо, когато се роди нашето дете. Остин се събуди. Мислехме за него всеки ден. Гледах на детето си, което прилича на баща си, и плачех.
Когато синът ми бе едва на една седмица, аз го оставих при роднини и отидох при мъжа си. Исках да му кажа, че нашето момче вече е с нас. Минаха седмици. Обикаляхме из цялата страна, защото Остин трябваше да се подложи още на куп операции и процедури.
Когато детето ни стана на 2 месеца, то най-накрая видя баща си. Любимият се върна у дома.
Визитите при лекарите и посещенията в болницата бяха безброй, но все пак бяхме заедно. Борбата продължаваше. Всеки ден се събуждам, за да се грижа за двамата ми най-важни мъже на света.
Приготвям храна, занимавам се с физиотерапията и логопедията с мъжа ми. Помагам му да ходи. Междувременно се грижа за нашето малко щастие. Тежко ми е. Полудяла съм от умора, но правя всичко по силите ми.
Той вече не е човекът, в който се влюбих. Но всеки свой ден аз посвещавам на него, вярвам, че някой ден животът ни ще се промени. Никога няма да се откажа от него. Любовта е безкористна, аз го обичам повече от живота„. Тази мъчителна история за пореден път доказва, че в нашия свят е останало място и за истинска любов и саможертва.
