Съвременният знак СТОП съществува благодарение на приноса на Уилям Фелпс Ено. Този знак, заедно с всички останали правила за движение по пътищата, служи на човечеството ежедневно.
Има предмети около нас, които приемаме за даденост. Толкова дълбоко са се отпечатали в съзнанието ни, че трудно бихме си представили да ги няма. Това важи с особено голяма сила за градовете, където градският пейзаж се променя особено бързо.
Един такъв пример е знакът СТОП. С яркия си червен цвят и осмоъгълната си форма той е международно разпознаваем. Но какъв е произходът му? Поглед назад в историята показва, че нито цветът, нито формата му са част от първоначалния му дизайн. Всичко започва с един загрижен гражданин, който решил да промени уличното движение. Този гражданин е Уилям Фелпс Ено, който се счита за изобретател на знака СТОП и фактор за разпространението му в ранните години на автомбилите.
Началото на 20 век било свързано с бум на автомобилите, но малко внимание се обръщало на другите участници в движението – пешеходци, коне и велосипеди. „По онова време улиците бяха ужасни и мръсни, имаше коне и велосипеди и хаосът беше пълен“, казва Ено след години. Ено решил да създаде знак, който да напомня на шофьорите за личната им отговорност и да повиши вниманието им. Така създал знака СТОП. В следващите десетилетия Ено работи в Ню Йорк по създаване на правилника за движение по пътищата през 1909, а после и по регулирането с пътни регулировчици.
Покрай дейността по регулиране на уличното движение, подхваната от Ено, различните щати започнали да поставят малки знаци и сигнали. Формата им се променяла, а след 1923 се повила и класификация на инженери от Мисисипи, която подредила формите по степен на влияние от кръг до кръст, правоъгълник и квадрат. Осмоъгълникът, според техните виждания, се нареждал веднага след кръга.
Цветът се появил много по-късно след изпробване на много комбинации. Съвременният знак СТОП се появил през 1954, по ирония на съдбата – след смъртта на Ено.
„Червеното винаги се асоциира със СТОП. Проблемът в тогавашното време бил, че не са можели да изработят устойчив светлоотразителен материал в червено. Знакът избелявал преди компаниите да изнамерят подходящ материал през 50-те.“, обяснява професор Джийн Хоукинс.
Ено, който е наречен бащата на безопасността по пътищата, не бил шофирал никога в живота си.
Източник:Interesting engineering
Превод и редакция: „Нова Вест“
