Снимка: chronicle.bg
Отделянето на Каталуния би било опасен случай за бъдещето на Европа.
Около това мнение се обединиха пред bTV преподавателят по международни отношения в УНСС доцент Пламен Ралчев и бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев.
Процесите в Каталуния, за съжаление, са поредната, но не и последната, стъпка за разделение и дестабилизация в Европа, която започна с брекзит, коментира Керемедчиев. Това, което стана при гласуването на Острова, причини сътресение в целия Европейски съюз (ЕС).
Едни от най-големите и драстични ограничения в социалната сфера бяха направени от каталунското правителство за ограничаване на бюджетни разходи и за това те обвиниха централното правителство и хората се нагнетиха против него. Да се обвинява винаги някой друг явно работи и тази вълна продължава.
Нищо чудно Шотландия, която вече подкрепи референдума, все повече да затвърждава своите позиции, баските очакват с интерес развоя на нещата, да не продължавам към Белгия, Северна Италия, Балканите…
Веднага започват коментари, които не водят до успокояване на атмосферата, а до нагнетяване, каза Керемедчиев, като посочи реакцията на Сърбия и аналогиите с референдума за отделяне на Косово.
Проблемът е, че сме свидетели на ескалация и еуфория от подобни референдуми в Европа и това, което г-н Керемедчиев очерта, е изключително притеснително, коментира Ралчев.
Испания е в конституционна криза, чиито корени очевидно са доста по-далече. Мисля, че централното правителство в Мадрид е подценило в голяма степен отношенията си с Каталуния и не е успяло да ги предоговори по конституционен път. Очевидно, че има вътрешен конфликт в Испания.
В международното право има конфликт между два принципа – върховенството на правото на държавата да управлява своите дела и да не се намесва във вътрешните работи на други държави, и на правото на народите на самоопределение.
Ако допуснем неконтролируемо право на самоопределени на народите, всъщност изпадаме в много критична ситуация, добави той.
Керемедчиев се върна на примера с баските, които населяват не само част от Испания, но и Южна Франция, и посочи, че „говорим за разпространяване на този конфликт във всички части на ЕС“.
Той обаче отбеляза и че „каталунското правителство е проЕС, затова сложиха и Европейската комисия (ЕК) в огъня, като поискаха да посредничи в разрешаването на този конфликт. В момента ЕК, Германия, Франция, големите сили също са в този проблем, защото трябва да излязат с някакво становище“.
Според Ралчев те са мълчали твърде дълго и това мълчание беше доста позорно. „ЕК официално реагира едва вчера. Много по-рано трябваше да бъдат дадени сигнали на сепаратистките движения в Каталуния, че ЕС няма да признае едно такова отделяне, т.е.
Каталуния ще трябва да излезе от ЕС, да предоговаря членство, както Сърбия и Македония. Такъв сигнал щеше да бъде разчетен по съвършено различен начин и щеше да се избегне тази еуфория, която възникна в неделя“.
Ако се стигне до отделяне на Каталуния от Испания, би било опасен преценет, но не смятам, че ще се стигне дотам, каза Ралчев. Т.е. тази криза ще бъде ограничена в рамките на политическия процес и ще се предоговаря по някакъв начин в Испания.
Според Керемедчиев са възможни три сценария – обявяването на независимост, което беше направено и през 2014 г. и е само административен акт, избори в самата Каталуния, което пък ще доведе до на власт хардлайнери, и дестабилизация на цяла Испания с национални избори и неясна съдба на държавата като цялост.
