Днес, на 14-ти септември, отбелязваме християнския празник Кръстовден. Това е един от 12-те велики християнски празника.
Църковното предание разказва, че през 326 година св. Елена, майка на император Константин Велики, се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ имат успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята.
Кой е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в храма в Йерусалим „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите.
От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
Всяка година в нощта срещу Кръстовден десетки вярващи посещават Кръстова Гора, където според преданието се съхранява частица от кръста, на който е разпънат Исус Христос.
Рано сутринта се отслужва водосвет на самия кръст – символ на мястото. До него се стига по стълби отстрани, на които са построени 12 параклиса с имената на 12-те апостоли. Според родната традицията на днешния ден нощта и денят се кръстосват и настъпва есенното равноденствие.
Вярва се, че Кръстовден се свързва с началото на есента. днес слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват и студът наближава. На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено – червен пипер, домати, репички, червени ябълки. На трапезата се слагат грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
Днес повод да празнуват имат всички с имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан и Кръстана.
