Жителите на Симитли подкрепят източния вариант на трасе за преминаване на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Това стана ясно на проведеното днес обществено обсъждане в препълнената спортна зала „Септември“ в града, където бе представен Докладът за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на инвестиционното предложение за обект: „Подобряване на трасето на лот 3.2 на АМ „Струма”.
С жителите на града и представители на неправителствени, бизнес и обществени организации бяха коментирани петте варианта за преминаване на магистралата през дефилето, като бяха представени различните възможности. Мнението на проектантите и експертите, изготвили доклада по ОВОС, е че т. нар. „източен вариант“ е най-компромисното решение за реализиране на проекта по отношение на опазване на околната среда, сигурността и безопасността на жителите, както и от икономическа гледна точка, съобщиха от пресцентъра на АПИ за Нова Вест.
При реализацията му ще бъдат въведени всички мерки, включително и допълнителни такива, които предпазват живота и движението на животинските видове. Набелязани са мерки за защита от шума на граждани, както и пътни връзки, които да улеснят движението в посока Банско и София. Този вариант гарантира и чистотата на въздуха, тъй като трафикът се разделя в две платна.
Източният вариант на трасе през Кресненското дефиле предвижда в посока София пътят да минава по ново трасе, а в посока Сандански да остане по стария път Е-79. Връзката между двете платна ще бъде осъществена чрез напречни връзки, като ще се използват съществуващите пътища и ще се изграждат нови пътни възли. Предвидени са общо 5 пътни възела – „Симитли“, „Полето“, „Мечкул“, „Стара Кресна“ и „Кресна“. Ще бъде построена пътна връзка и със съществуващия път Е-79 в началото на обходния път на гр. Кресна.
На отсечката ще има и две големи площадки за търговия и отдих. Едната е на обходния път на Кресна в посока Кулата и е с площ 17 декара. Другата е по новото трасе, което ще се изгражда, и е на 2 километра след пътен възел „Кресна“, пътувайки за София. Тя ще бъде с площ 19 декара. И двете площадки ще имат директна връзка с град Кресна. Те ще бъдат снабдени с електричество, водопроводна и канализационна мрежа, както и с пречиствателни станции за отпадни води. Целта е да бъде осигурено всичко необходимо за осъществяването на търговска дейност и хората от региона да могат да продават продукцията си от мед, мляко и т. н., както го правят и в момента.
„Благодаря за подкрепата, защото този проект ще модернизира България и ще развие региона“, заяви председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Дончо Атанасов. Той подчерта, че строежът на АМ „Струма“ от Симитли до Кресна е голямо предизвикателство и национална кауза. „Ако не я реализираме рискуваме да връщаме на ЕС над 1,2 млрд. лв., усвоени за строителството на участъците до момента, а Кресненското дефиле ще остане както е сега – път с огромен трафик и тежки катастрофи. Моят апел към всички, е да се обединим и да построим магистралата, защото не може постоянно да се връщаме и започваме отначало. Връщане назад не може да има“, подчерта инж. Атанасов. Той бе категоричен, че без магистралата загубите за страната и региона ще се огромни. Според него само за 3-4 години след завършване на магистралата ползите ще се усетят от всички.
Инж. Атанасов увери, че всички искания от страна на местните жители по отношение на сигурността и достъпността ще залегнат при реализацията на проекта. Специални изходи и входове ще се направят и за любителите на рафтинг спортовете по река Струма, като на среща с представители на клубовете ще се обозначат нужните подходи, които да залегнат в проекта.
Инж. Атанасов информира, че в подкрепа на проекта в Агенция „Пътна инфраструктура“ са постъпили 25 становища от заинтересованата общественост, ведомства и организации, като всичките са положителни. 3 от тях са от държавната администрация – Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи и Главна дирекция „Национална полиция“ и Министерството на здравеопазването. 7 са експертните становища от академичните и научните среди – от Българска академия на науките, БАН – Геологически институт, Университет по архитектура строителство и геодезия, Висше строително училище „Любен Каравелов“, Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“, Минно-геоложки университет и Лесотехнически университет. 15 са положителните становища от неправителствения сектор.
На дискусията експертите обясниха, че вариантът с изграждането на 15-километров тунел е неподходящ, тъй като районът около Кресна е най-сеизмично активният в България. Преди 100 години там е регистрирано земетресение с магнитут над 7-ма степен. Освен това, по първоначални оценки изграждането на съоръжението би струвало около 3 млрд. лв. Единодушно бе мнението, че наличието на радиоактивни елементи в скалите ще доведе до тежки екологични последици, защото за прокопаването на такъв тунел ще се изкара земна маса над 4 млн. куб. м, която не може да се използва за строителни цели и трябва да се депонира в специално депо, а строителството на такова би отнело най-малко 4 години. Отделно от това, от замърсяване с радиоактивни елементи са заплашени подземните води и реките.
Подкрепа на проекта в Симитли заяви Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Той подчерта, че главен път Е-79 през Кресненското дефиле е сред най-опасните участъци в страната. За 5 години в участъка от 15 км по данни на МВР са загинали 29 души, 130 са ранени. „Само след 5 години, ако построим магистралата, това ще се промени. Това няма да е нов път убиец, защото статистически на магистралите стават по-малко катастрофи със загинали и това е най-безопасния метод за пътуване“, категоричен бе той.
Категорична подкрепа бе дадена и от Камарата на строителите в България в лицето на Мирослав Мазнев, който заяви, че ако не започне строителството на лот 3.2 на АМ „Струма“ само след година трафикът от лот 3.1. на магистралата ще влезе в града и ще причини тапи и задръствания. Той посочи, че избраното трасе е екологично и икономически изгодно, а това се гарантира от техническите разработки, каквито никога не са правени за ОВОС у нас.
Областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, заяви че с общественото обсъждане се решава съдбата на региона и на бъдещите човешки животи, чиято защита е най-важна. „За мен разумният вариант е източният и трябва да го приемем, за да може в утрешния ден да пътуваме безопасно. Хората, които създават работни места и поминък в региона, също трябва да получат своята защита и гаранция, защото, докато ние говорим, в Сърбия, Македония и Гърция се строи и ако се забавим, транзитният трафик може да ни заобиколи“, посочи Михайлов.
В подкрепа на проекта се обявиха и редица представители на екологични организации, които поставиха на първо място развитието на региона, живота и сигурността на жителите и пътуващите през дефилето.
