Често си мислим, че знаем всичко за нашето поведение и може да предскажем реакцията си към нещо, което може да ни се случи. Напротив, следните експерименти показват, че психологията е много по-сложна, отколкото си мислим.
1. Способни сме на всичко
През 2000 г. Марко Еваристи провежда социален експеримент с помощта на 10 кухненски робота, в които плуват златни рибки. Всеки участник в експеримента има правото да натисне бутона за включване на робота и да убие златната рибка. Един от участниците го прави един час след започването на експеримента. Изглежда природата понякога ни кара да действамe по жесток начини без видима причина.
2. Коригираме реалността според собствените ни очаквания
През 1993 г. група учени от Охайо гримират няколко жени, така че да изглеждат сякаш имат белези. След като се видели в огледало, жените били помолени да разговарят с непознати. Малко след това учените казали на жените, че ще поставят защитен крем на лицата им, а всъщност изтрили “белезите”, без да уведомят участничките.
При поредната серия от срещи с непознати, много от жените заявили, че били подложени на различни форми на дискриминация. Те дори назовали думи и действия, които сметнали за обидни.
Въпреки че нито една от участничките не е имала видими недостатъци по лицето (белезите вече били изтрити), жените се почувствали дискриминирани, защото мислeли, че белезите по лицата им все още стоят.
3. Забелязваме много малко от това, което в действителност се случва
Смятате ли, че знаете какво се случва около вас? Може и да не сте толкова наясно колкото си мислите, че сте. През 1998 изследователи от Харвардския и Щатския Кентски университет правят експеримент със случайни минувачи, за да установят до каква степен хората забелязват непосредствената среда около тях. По време на експеримента актьор се приближава до пешеходеца и пита за посоките. Докато пешеходецът обяснява посоките, двама мъже, които пренасят огромна дървена врата, минават помежду им, с което напълно блокират гледката помежду им за няколко секунди. През това време актьорът е заменен с негов колега – с различна височина, телосложение, различно облекло, прическа и глас. Половината от участниците в експеримента не забелязват размяната.
Този експеримент е един от първите, който илюстрира феномен, наречен „изменлива слепота“, който показва колко сме селективни, в това какво ще възприемаме визуално във всеки един момент – излиза, че разчитаме на спомена и разпознаването на модела, повече отколкото подозираме.
4. Волята влияе пряко върху нашия успех
Известен Снадфордски експеримент от късната 1960 подлага на тест деца в предучилищна възраст и тяхната способност да устояват на изкушението за незабавно възнаграждение – той показва някои силни проникновения относно волята и самодисциплината. В експеримента, четири годишни деца са оставени сами в стая с чиния, в която има маршмелоу пред себе си. При което им е даден избор да го изядат на момента или да изчакат 15 минути, докато изследователя се върне в стаята, когато за награда ще получат втори маршмелоу.
Повечето от децата избират да почакат, но често не се удържат и изяждат лакомството преди изследователя да се е завърнал. Децата, които успяват да издържат 15-те минути, обикновено използват тактики на въздържание като – извръщане встрани или покриване на очите. Изводът от тяхното поведение е значителен: тези, които са били способни да отложат възнаграждението имат по-малка склонност към напълняване, пристрастяване към наркотици или проблемно поведение по време на пубертета и са по-успешни по-късно през живота си.
5. Всеки от нас има афинитет към злото
Един от най-популярните експерименти в историята на психологията е проведен през 1971 в Станфордския затвор. Той се интересува от това как различни социални ситуации повлияват човешкото поведение. Изследването е проведено от психолога Филип Зомбардо, който прави постановка в мазето на Стандфордска психиатрична сграда с 24 студенти (те нямат криминално минало и са психически здрави), които трябва да играят ролята на затворници и пазачи. Изследователите наблюдават затворниците (които са затворени в килиите си по 24 часа в денонощието) и стражите (които карали по 8 часови смени) със скрити камери.
Експериментът, който е трябвало да продължи 2 седмици, се наложило да бъде прекратен още след 6 –я ден, поради оскърбителното поведение на пазачите – в някои от случаите те дори налагали психологически тормоз – и изключителния емоционален стрес и агресия в затворниците.
„Пазачите ескалираха агресията си върху затворниците като ги съблякоха голи, сложиха торби на главите им и тогава ги подложиха на изключително унизителни сексуални активности.“, обяснява Зимбардо. „след 6 дни трябваше да го прекъсна, понеже беше извън контрол – не можех да заспя вечер, без да мисля, тревожейки се какво биха могли да сторят пазачите със затворниците.“
6. Това, в което вярваме, ни пречи да възприемем реалността обективно
Професорът по електроинженерство Артър Елисън, известен със своите шеги, решил да завърши лекцията си с игра. Поискал от група доброволци (някои от тях били негови колеги) да съсредоточат вниманието си върху желязна ваза. Те трябвало да накарат вазата да левитира само с поглед… И успели. Вазата наистина плавала във въздуха. Алисън никак не бил изненадан, защото той помогна вазата да “ евитира “ с помощта на електромагнит.
Студентите не знаели за електромагнит и мненията им за това, което се случило били различни. Един от участниците, каза, че е видял някакво сиво вещество, което помогнало на вазата левитира. Друг участник твърдял, че нищо не се е случило и вазата не помръднала от първоначалното си местоположение.
И двамата студенти „коригирани“ това, което видели според това, в което вярвали.
Източник: „Обекти“
