Силата на неписаното правило за първите седалки в рейса се стовари с пълна сила върху бременна пловдивчанка и нейното невръстно дете. Историята ни започва от момента, в който майка и 2-годишното ѝ момиченце се качили в автобус по линия №10 от спирка в близост до детска градина „Мир“ в Пловдив, съобщава Trafficnews.
Жената е бременна в 8-мия месец и имала нужда да настани себе си и детенцето си на седалки, но такива липсвали. На първите места, от външна страна, стояла приятелка на шофьора, вътрешното било празно. Тя слязла на следващата спирка, а майката и детето се настанили на новоосвободените места. Жената седнала от вътрешната страна зад шофьорското място, а 2-годишното детенце поставила на мястото до себе си.
Току седнали, шофьорът се извърнал към предстоящата родилка и рожбата ѝ със следния упрек: „Краката на детето ви ми пречат и ако ги счупя, без да искам, аз ще съм виновен“.
Майката реагирала моментално, като го попитала дали краката на възрастната му приятелка, слязла преди секунди, не са създавали потенциална опасност, а той млъкнал обезоръжен.
Колегата му, късащ билетите, го посъветвал, че с жена не може да се излезе на глава, но сетне и кондукторът настоял майката да се премести. Изгонили ги, а само миг по-късно, на предходното място на двугодишното момиченце, зад шофьора, се настанил кондукторът.
„Изгониха ни заради пречещите дълги крака на детето, за да седне кондукторът. Той ми обясни, че трябва да се разположим на една седалка с детето – имало такава свободна по-назад, посочи ми той. Интересно ми е как да сложа детето си върху наедрелия ми корем, предвид че съм в толкова напреднала бременност“, обяснява майката.
Така излиза, че краката на 2-годишно дете се оказват по-дълги от тези на възрастния мъж, както и от тези на жената, приятелка на шофьора. Все пак две момичета предложили да отстъпят места на прокудената майка и детето ѝ.
Така рубриката ни „Бай Ганьо в автобуса“ се радва на ново попълнение, но ние изобщо не сме възхитени, че превозвачи и служители не си взимат поука. Разбира се, не генерализираме, но днешният случай ни кара да се замислим къде е погребана човечността и има ли кой да я възкреси.
„Не знам защо фирмите превозвачи не започнат да глобяват служителите си, които с това поведение злепоставят името на дадената фирма, в която работят“, завършва потърпевшата читателка на TrafficNews.bg
