Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов участва в неформалната среща на министрите на отбраната на държавите-членки на Европейския съюз, която се проведе в Талин днес, 7 септември, в рамките на естонското председателство на Съвета на ЕС. Форумът бе председателстван от Върховния представител на ЕС по външна политика и политика за сигурност Федерика Могерини, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната за „Нова Вест“.
В рамките на първата работна сесия министрите на отбраната взеха участие в първото по рода си политико-военно учение „ЕU CYBRID – 2017“ с фокус върху постигане на решение за справяне с кризи, предизвикани от кибератаки в хибридна среда.
Срещата продължи с дискусия върху предизвикателствата пред ЕС в областта на сигурността в региона на Сахел и Африканския рог и ангажиментите ни в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Задачата ни е да продължим борбата с тероризма едновременно с усилията ни за максимално ограничаване на нелегалния трафик на наркотици и хора, възстановяване на държавната власт, връщане на разселени лица и бежанци и улесняване на хуманитарните операции в тази част на Африка.
Участие в заседанието взеха още генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и заместник-генералният секретар на ООН за мироопазващите операции Жан-Пиер Лакроа.
По време на съвместния работен обяд на министрите на външните работи и министрите на отбраната бяха обсъждани най-новите развития по инициативите от отбранителния пакет на ЕС, свързани с прилагането на приоритетите на Глобална стратегия на ЕС за външна политика и сигурност. Фокусът на дискусиите бе върху ангажиментите и критериите за присъединяване към Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), възможностите за развитие на отбранителните способности на ЕС, които предоставя новосъздадения Европейски фонд за отбрана и механизма за преглед на отбранителните разходи.
В своето изказване по време на работния обяд министър Каракачанов информира колегите си, че България е в процес на детайлен анализ на предложените от други страни проекти и на възможностите ни за участие в тях. Той сподели, че за нас водещ мотив за присъединяване към проекти е това те да отговарят не само на нуждите на европейския отбранителен капацитет, но и на нашите национални отбранителни планове и цели.
Министърът на отбраната сподели, че вече са очертани областите, в които бихме могли да имаме участие и принос по ПСС и посочи като пример подобряването на логистичното осигуряване на операции и мисии на ЕС, обучението на офицери и развитието на способности за реакция при бедствия и аварии. Той информира, че в най-кратки срокове предстои да бъде взето политическото решение за участието ни в общата нотификация по ПСС, а на следващ етап и за включване в конкретни проекти.
По отношение на критериите и ангажиментите за присъединяване към ПСС той акцентира, че те следва да бъдат завишени и мотивиращи и да не водят до изключване или обезкуражаване на отделни страни. Заяви, че България би подкрепила изискванията за увеличение на отбранителните разходи, съгласно вече приетите в рамките на НАТО, както и за разширяването на общото финансиране за ОПСО мисии и операции.
В заключение министър Каракачанов подчерта значението на Европейския фонд за отбрана като един от инструментите в подкрепа на съвместното развитие на способности, който ще подпомогне активното участие на страните в модулите на ПСС. Сподели, че за да бъде постигната целта за повишаване на конкурентоспособността на европейската отбранителна индустрия, е важно да бъдат гарантирани и стимулирани участието на по-малките страни в ЕС и на малките и средните предприятия в отделните проекти по програмата за индустриално развитие в областта на отбраната.
