Тялото ни разполага с впечатляващи възстановителни механизми. Не случайно утешават малките деца, когато се наранят с думите „юнак без рана не може“, предаде puls.bg.
Все пак, как по-точно се случва тази магия?
Как белезите зарастват без следа и забравяме изобщо, че е имало нещо? И защо понякога остават?
Какви видове рани има?
Хирургията ги разделя на цели 9 вида – порезна, посечна, контузна, разкъсна, разкъсно-контузна, прободна, рана от ухапване, огнестрелна и смесена рана.
Важното в случая е следното: за да се предивди как ще се възстанови една рана и как да се лекува е нужно да се съобрази колко дълбока е тя, до колко е замърсена, има ли подкожни трави и кръвонасядания (както например контузната) и чисти и гладки ли са ръбовете на раната – или напротив, както е при разкъсната и тази от ухапването.
Как отговаря тялото на травмата?
Човешкият организъм е единно цяло. Ето защо и всяко вмешателство в хармонията му има не само местни, но и общи прояви. Общите реакции зависят от болката, кръвозагубата, отравянето от разпадащите се тъкани и вида и тежестта на инфекцията на раната. Местните реакции минават през три основни процеса – на алтерация, възпалително-ексудативни и регенеративни.
Процеси на алтерация. Без значение дали сме се порязали докато сме приготвяли вечеря, щурото дете си е обелило отново коляното или някого го е ухапало куче във всяка една от тези рани ще има малко или повече разрушаване на тъкани. Те ще некротизират и отпаднат. Ще има също и разкъсване на кръвоносни и лимфни съдове и нервни окончания.
Успоредно с тези процеси на алтерация, настъпва и тромбообразуване. При нарушение целстта на кръвоносните съдове и съприкосновение на кръвта с въздуха или тъкани в раната се отключва каскада от реакции, чийто краен резултат е запушване на наранените съдове от тромби – за да се ограничи кръвозагубата. Това обаче смущава кръвоснабдяванто на наранените тъкани и разширява зоната на исхемия и некроза.
По-нататък девитализираните (мъртви) тъкани се отстраняват – тялото ги резорбира или ги почиства лекарят, който обработва раната – в зависимост от тежестта й.
Възпалитено-ексудативни процеси. Освен с тромбообразуване, при нараняване малките кръвоносни съдове реагират в началото със спазъм за кратък период, последван от вазодилатация – капилярите се разширяват и се увеличава тяхната пропускливост за течности и клетки.
Така в зоната на нараняването се развива оток и там попадат левкоцити, макрофаги и неутрофили, които поглъщат и разрушават попадналите в раната бактерии. Отношенията им са взаимни, защото при унищожението им, от бактериите се отделят токсини, които на свой ред разрушават погълналите ги клетки.
По този начин в зоната на раната попадат токсини, остатъци от левкоцити и бактерии, както и протеолитични ензими от левкоцитите. Тези ензими втечняват некротизиралите тъкани. Всички тези вещества накуп формират раневия секрет.
Регенеративни процеси. Както е с всички страсти, така и тези бурни реакции в зоната на раната с времето затихват. Тук те се изместват от обратно развитие на измененията. Вазодилатацията изчезва, където се е изчистило от некротична тъкан спира секрецията и така всичко се успокоява за да даде място на възстановителните процеси.
В тялото на човека „няма празно“ и създаденият дефект трябва да бъде запълнен. Това се случва чрез образуване на гранулационна тъкан. Тя е изградена основно от капилярна мрежа. Клетките, изграждащи капилярите в дъното и стените на раната, започват да „пъпкуват“, създавайки фина мрежа от вертикално разположени капилярни бримки. Между тях има фибринови нишки, фибробласти и други клетки.
Тази гранулационна тъкан има зърнист вид, ярко червен цвят и при допир лесно кърви. С времето тя съзрява, замества се от съединителна тъкан и образува ръбец – цикатрикс. Той в началото има червен цвят, но за около година придобива седефенобяла окраска. В тази цикатрициална тъкан, която замества разрушенте тъкани, липсват космени фоликули, потни и мастни жлези и подкожна мастна тъкан. След попълване на дефекта, той се покрива от епител.
Кога белег няма?
От белег сме спасени когато нараняването засяга единствено епидермиса на кожата. Тогава раничката се покрива с тънка пелена от кръв и лимфа, засъхващи като коричка. Под нея епидермисът бързо се възстановява.
Вместо срам и възмущение, белезите е редно да събуждат възхищение – пред вълшебните възможности на тялото.
