На 30 юни църквата чества Съборa на светите славни и всехвални 12 апостоли. Той е общ празник за дванадесетте основни ученици на Христос, обявени за светци. Апостолите се разделят на основните ученици – Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му; останалите – Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг и на апостоли, които са приели учението на Христос.
В ранните години на християнството съществуват полемики доколко е допустимо езичници да бъдат покръствани. Във връзка с това през 63 година сл. Хр. в Йерусалим се състои т.нар. „Апостолски събор“, при който надделява тезата на апостол Павел, че в „Христа няма нито юдеин, нито елин“ и проповядването на учението се възприема и препоръчва за всички хора, независимо от техния произход и предишна религия. Църквата е чествала паметта на всички апостоли заедно.
По-късно тя е добавила към тях и апостол Павел. Затова наричат още празника Павловден. Днес имен ден празнуват всички с името Апостол. От гръцки то означава „пратеник“.
